Урок за Благовещение на монахиня Валентина с презентация за празника

Бистри са водите на планинското езеро, където човешки крак не е стъпвал. Слънчевите лъчи правят вълните му сребърни. Но имало една девица, душата на която била по-чиста от езерните води и по-светла от слънчевите лъчи. Тя била Мария от Назарет.

Нея Бог избрал, когато дошло времето Той да изпълни обещанието Си да изпрати Спасител на всички човеци. Чрез тази пречиста Девица Божият Син – Господ Иисус Христос, се родил по плът. Затова тя се нарича още Богородица.

Мария била единственото дете на Иоаким и Анна, които дълго нямали деца. Като станала на три години, я завели в Иерусалимския храм да се възпитава и да служи на Бога. Там тя живяла до пълнолетието си.

Родителите ѝ рано починали. Тя останала сама, но си дала обещание да живее в девство. Тогава я поверили на един добър старец Иосиф, който бил неин сродник. Понеже дотогава нямало подобен случай девойка да не се задомява, пред хората тя била като негова годеница, а всъщност живеела под покровителството му като девица.

Животът ѝ в Назарет протичал тихо и скромно. Прекарвала в молитва, четене на Словото Божие и ръкоделие. Привечер отивала да почерпи вода на извора, който се намирал край малкото градче. Досега той се нарича Мариин извор.

И ето в един пролетен ден, когато светата Девица четяла пророческите книги, станало чудото. Пред нея застанал светъл Ангел и ѝ казал:

– Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

Тя се смутила и започнала да разсъждава какво ли означава този поздрав. Ангелът, който не бил обикновен, а един от първите – Гавриил, побързал да я успокои с думите:

– Не бой се, Мария! Ти ще родиш син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и царството Му не ще има край.

Тогава сърцето ѝ се изпълнило с голяма радост. Тя отговорила:

– Нека стане това, което Бог е решил.

Вестта, която донесъл Архангел Гавриил, била радостна не само за Мария, но и за цялото човечество, защото родилият се от Дух Свети Спасител ще избави всички от греха. Затова тя се нарича блага вест – добро известие. Празникът в чест на това известие, дошло от небето, се нарича Благовещение.

Този празник е много радостен, защото с това събитие се слага началото на нашето спасение. Църквата до днес го празнува много тържествено. Старите хора казват, че на този ден, който е през пролетта, когато долитат от юг прелетните птици, и лястовиците не виели гнезда.

Вярващите отиват в Божия храм да се помолят и да изпросят милост от светата Дева Мария – Богородица. Тя е наша небесна Майка.

Въпроси:

С какво заслужила света Дева Мария да стане Божия Майка?
Къде прекарала детството си?
Какво ѝ съобщил Архангел Гавриил?
Какво отговорила тя?
Как трябва да празнуваме празника Свето Благовещение?

Домашно:
Научете наизуст текста на молитвата:

Богородице Дево
Богородице Дево, радуйся, благодатная Марие, Господ с Тобою. Благословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, яко Спаса родила еси душ наших.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Домът на сърцето

Беден и самотен старец беше дядо Лазар. Живееше в полусрутена къщичка в края на градчето. Лявата му ръка беше повредена и не можеше да работи. Животът му стана много труден. Единственото му богатство беше малка иконичка на Майката Божия, окачена на стената. На Небесната Закрилница се молеше сутрин и вечер.

Настъпи ранна, но студена есен. Облечен във вехти, дебели дрехи издържаше студа, но гладът много го измъчваше. Една привечер реши да попроси нещо за ядене. Спря се пред богат дом.

Това беше домът на Лидия. Уреден разкошно, тя го поддържаше в изрядна чистота. Готвеше се да посраща рождения си ден. Камината гореше, ухаеше на вкусни ястия.

– Мамо, един просяк стои пред вратата – съобщи малкото ѝ момиченце.

– Да стои вън. Той е немит. Нямам сили да чистя повече. Чакам гости.

– Но той е премръзнал.

– Ако влезе, може да изпусне трохи. Ръката му трепери. Занеси му от сладкиша – подаде Лидия на детето си чинийка за еднократна употреба.

Всичко това дядо Лазар чу, защото Лидия от преумора беше превъзбудена и говореше високо. Пое сладкиша и тръгна. В очите му натегна една сълза. Прибра се, но не посегна към храната, а тя беше украсена с цветчета. Нещо стегна сърцето му до болка. Без да хапне, заспа.

На другия ден гладът още по-силно го измъчваше. И пак тръгна. Спря пред дома на Ирина. Той беше малък, удобен, чист и подреден скромно. Като почука, домакинята веднага отвори вратата и го прие.

Покани го да седне до печката да се сгрее. Сложи трапеза и му посочи стола да седне. Като разбра, че се стеснява, с топъл глас каза:

– Не се притеснявай, дядо Лазаре. Ти си ни гост. Бог те изпрати да благословиш трапезата и дома ни. Все едно, че моят добър баща е тука. Бог да го прости!

Отпусна се дядо Лазар. Забрави неволята си. Топлата чорбица от зеленчук му се видя царско ядене. Прибра се със стоплено сърце. Почувства се и той човек като другите и остана в размисъл.

Домът, беден или богат, е за тялото. По-важен е домът на сърцето. Различни са хората, различни са сърцата им. Не осъди Лидия, а я пожали. Нейният дом блести от чистота, но домът на сърцето ѝ е студен, неуреден и направо нечист. “При Ирина е друго. Тя ме нарече гост. Тя ме прие като свой баща”.

Дълго мисли за хората, чиито сърца умееше да разпознава бързо, поради просешката неволя. След това стана бавно, прекръсти се с дясната ръка пред иконичката на Майката Божия и запя през сълзи молитвената песен на Пречистата – Богородице Дево, радвай се…

Много пъти повтори думите на архангел Гавриил към най-чистата Дева, която Бог избра да стане Богородица.