Учебно помагало по Религия за ІІ клас

Учебното помагало по Религия за втори клас е предназначено за обучение по предмета Религия, включен в културно-образователната област “Обществени науки, гражданско образование и религия”. То е съобразено с одобрената от МОН учебна програма за втори клас.

Чрез кратки и достъпни текстове учениците в началното училище се запознават с основни християнски истини и добродетели. Въпросите и задачите към всяка тема създават условия за самостоятелна и творческа дейност, както и за практическо прилагане на усвоеното. В “Какво научих за …” се дава възможност за самооценка. В притурката “Да научим повече” учителите, родителите и по-любознателните ученици могат да намерят допълнителна информация.

І. МОЯТА ХРИСТИЯНСКА ВЯРА

Храмът в моя роден край

Знаете ли какво е храм? Храмът е много специална сграда. Тя е мястото, където ние общуваме с Бог, Който е наш Баща /Отец/, а ние сме Негови деца. Нарича се още Църква, или дом Божий.

Православните храмове се строят и посвещават на Господ Иисус Христос, Света Богородица или на светците и носят имената на някой от тях. Храмът има специална украса и е така устроен, че да напомня за Божието величие. Той винаги е обърнат на Изток, защото оттам идва слънцето, светлината и нашето спасение. Състои се от три части. Най-святата от тях е олтара. Тя е отделена от останалите части с иконостас. Там могат да влизат само свещенниците. Икони и сцени от библейската история има по стените на целия храм. Кръстът заема почетно място в храма. Над входната врата стои иконата на светеца, чието име носи храма.

Всеки храм е Божи дом. Неговите врати са отворени за всички, които желаят да Му гостуват и да Го посетят.

А вие посещавате ли често храма? Знаете ли на кого е посветен храмът във вашия роден край?

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Защо отиваме в храма?
Какво още има във всеки храм?
Знаете ли кога е храмовият празник във вашия роден край?
Можете ли да разкажете повече за историята на вашия храм?
Разкажете как празнувате храмовият празник?
НОВИ ДУМИ:

Иконостас – преграда от икони, която отделя олтара от останалата част на храма

В неделя

В неделя будя се от сън

и слушам тих камбанен звън.

От храма, зная, той излита.

Молитвен топъл зов изплита.

Към стара църквица летя.

Молитва от сърце шептя.

Твореца на земята славя.

Добрият Бог ме благославя.

Монахиня Валентина Друмева

Пред иконата

Иконата е образ, който ни представя Бога. На нея могат да бъдат изобразени и Божията Майка, ангелите, светците или картини със събития от библейската и църковна история.

Иконите са нарисувани на дъска, платно или хартия от художници, които се наричат иконописци. Те са нарисувани така, че да предават светостта и благочестивия живот на светеца, който е изобразен. Знак за светостта е ореолът.

Пред иконите се покланяме, палим свещи и казваме молитви. Ние отдаваме нашата почит не на самата икона като материал, а на образа, който е на нея. Иконите ни напомнят за Бога и Неговото присъствие на земята.

Освен в храма икони има и в нашите домове. Застанем ли пред тях, вгледаме ли се в свещенното изображение ние по-лесно си спомняме Божието величие. Замисляме се само добри дела ли вършим или може би сме сгрешили в нещо.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Имате ли си своя икона ? Разкажете за нея!
Чували ли сте за някоя чудотворна икона?
Опитайте се да разкажете за библейско събитие /Благовещение, Рождество Христово или др./ изобразено на икона!
Направете разказ по предложената икона!
/става въпрос за иконата, която ще поместим към урока/

НОВИ ДУМИ:

Ореол – светъл кръг около главата на светеца

Молитва

Вечер като лягам, Кръста си направя,

сутрин като ставам, Богу се помоля

пред иконостаса здраве да ми дава,

мирничко заставам. ум и разум, воля.

Прот. Иван Кожухаров

Служителите в храма

Знаете ли кои са служителите в храма? Мъжете, които извършват богослужение се наричат свещеници.

Всеки свещеник е наш отец, който се моли за нас, кръщава ни, изповядва ни, предава ни Божията благодат и благословение. При него отиваме когато искаме да осветим икона или друг предмет. Понякога можем да го потърсим просто за разговор или съвет за нещо, което ни тревожи. Той е нашият посредник и молитвен застъпник. Учи ни за Бога и в тежки моменти от живота ни помага. Хубаво е и ние да споменаваме в молитвите си нашите отци.

Не е лесно да стане някой свещеник. Той трябва да има много знания за Господ. Да е готов да посвети живота си на служението на Бога и хората. Но най- важното е над него да бъде извършено тайнството Свещенство./в книгата за учителя да се разясни , че това е само пропедевтика …./ То има три степени: дякон, свещеник и епископ. Епископите ръководят работата на свещениците в своите области. Най- главният от тях наричаме патриарх. Всички свещенослужители носят специални одежди.

Трябва да се отнасяме с уважение към свещенослужителите. Редно е да се обръщаме към тях с “отец”.

В храма работят и други хора. Те помагат на свещениците и следят за реда.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Познавате ли свещеникът от вашия храм?
Присъствали ли сте в храма, когато свещеникът кръщава или венчава? Разкажете!
Разгледайте двете снимки. Посочете на коя снимка свещенникът извършва богослужение! /в кн. за уч.: свещеникът е този, който извършва богослужение; има специални одежди за това/

НОВИ ДУМИ:

Богослужение – служба на Бога

Тайнство – специални действия, извършвани от свещенослужители

Одежди – специални дрехи, носени от свещенослужителите

Празнуваме в храма

Всички обичаме да празнуваме, нали? Празникът винаги ни носи много радост и веселие. Има различни празници: лични /рожден ден, имен ден/ и народни /Коледа, Великден и други/. Винаги обаче трябва да отдаваме дължимото на Бога. Затова отиваме в Божия дом. Прекръстваме се. Запалваме свещ. Благодарим. Споделяме радостта си с нашия Небесен Отец.

Християнче православно

…

А пък празник най-обичам

да си бъда в Божи храм,

за да слушам със наслада,

що се пей, говори там.

…

Прот. Ив. Попмихайлов

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Присъствали ли сте на празник в храм? Какво ви развълнува?
Кой християнски празник е най-почитан във вашия роден край? Разкажете!
Нарисувайте любим момент от някой празник в храма!

ІІ. БОЖИЯТ СИН ИИСУС ХРИСТОС

Роди се Син Божи

Спомняте ли си как св. Архангел Гавриил донесъл благата вест на св. Дева Мария? Предреченото се сбъднало.

Римският император Август издал заповед да се преброи всичкото население в държавата му. Всеки трябвало да отиде да се запише там, където са родени родителите му.

Св. Йосиф по деди бил от Витлеем и затова отишъл там заедно със св. Дева Мария. Градът бил препълнен от хора, дошли да се запишат. Двамата не могли да намерят място, където да пренощуват. Те излезли вън от града и се подслонили в една пещера, където овчарите прибирали стадата си.

В тая пещера, през тая нощ се родил Иисус Христос. Майката Го повила в пелени и, като нямало къде да го постави, сложила Го в яслите върху сламата.

Нощта била ясна. Чудно хубави звезда до звезда блестели в небесата. И ето, ангел светъл се явил на овчарите и им съобщил радостната вест, че се е родил Спасителят. Веднага след това се чули сладки ангелски песни: “ Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение!”

Овчарите, които нощували със стадата си на открито, видели светлината, чули думите на ангела и небесните ангелски песни и разбрали, че се е родил Иисус Христос. Те оставили стадата си и бързо отишли в пещерата да му се поклонят.

По Елин Пелин

Бъдни вечер

Ненадейно на небето –

в тази съща нощ, огряла

чудната звезда – комета,

хубава, лъчисто-бяла.

И оставили книжата

учените влъхви стари,

и на път подир звездата

тръгнали със скъпи дари.

И звездата чудно бяла,

както Господ Бог й казал –

без и денем да залязва,

над една кошара спряла.

Влезли вътре мъдреците,

и сред агънцата бели,

с ореол над светлите къдрици,

малкия Христос видели…

Елисавета Багряна

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Разгледайте иконата. Направете разказ по нея!
Нарисувайте Витлеемската звезда!
Научете наизуст ангелската песен

НОВИ ДУМИ:

Влъхви – мъдреци

Празнуваме Бъдни вечер и Коледа

Рождество Христово се празнува всяка година на 25 декември и се нарича Коледа. За посрещане на Коледа християнски обичай е да се пости четиридесет дена.

Коледните празници се падат по средата на зимата, когато земята е покрита с дебел сняг. Тоя празник особено весело се празнува от децата.

Вечерта срещу Коледа се казва Бъдни вечер. Обичай е на тая вечер всички в къщи да се съберат на една трапеза. На нея всички ястия са постни. Във всеки дом се украсява коледно дърво. Пеят се весели песни, казват се благословии, разменят се подаръци.

Хубав е българският обичай дружини коледари да обикалят от къща на къща, да пеят коледарски песни с които пожелават добро на всеки дом и разнасят радостната вест, че се е родил Христос.

Сутринта на Рождество Христово всички християни отиват на празнично богослужение в храма.

По Елин Пелин

Коледарска песен

Стани нине, господине млада Бога благославя:

добри сме ти гости дошли, колко сняг по планината,

добри гости коледари, толко здраве на челядта,

носиме ти много здраве колко листе по гората

че се роди млада Бога, толко имот в тая къща.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Проучете традицията за Коледа във вашия роден край!
Помогнете за празничната украса на вашия храм, училище, дом!
Научете стихотворение или песен за Рождество Христово и поздравете с тях вашите близки!

Чудесата на Иисус Христос

Господ Иисус Христос като Син Божий можел да върши необикновени неща. Неговите дела били чудеса.

Всички чудеса, които направил Божият Син били благодеяния към хората. Той правел така, че болните да оздравяват, слепите да проглеждат, умрелите да възкръсват и то само с една дума. Всичко това Иисус Христос вършел от милосърдие към страдащите. С чудесата Си искал да обърне невярващите към Бога. Колкото по-силна била вярата на някой човек, толкова по-бързо ставало чудото.

Освен върху хората Спасителят вършел чудеса и върху природата. Той вървял по морските вълни като по суша, спрял силна буря.

Господ Иисус Христос е всемогъщ. Той може да стори всичко, което пожелае. Господ е и многомилостив. Той откликва винаги на молитвите на хората. Но Той е и всезнаещ. Прави само това, което е добро и полезно за нас.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Какво всъщност са чудесата?
Всеки ли може да прави чудеса?
Има ли разлика между фокус, магия и чудо?
Има ли примери от вашия живот за чудодейна Божия помощ? Разкажете!
Прочетете за чудесата от притурката. Открийте кои от тях са нарисувани на иконите!

НОВИ ДУМИ:

Благодеяния – добри дела

Да празнуваме Великден

Възкресение Христово е най-големият празник за християните. Наричат го Празник на празниците.

В тоя ден всички се радват. Камбаните на всички църкви бият тържествено цяла нощ. Хората заживяват с нови надежди, прощават си прегрешенията и стават по-добри. Защото Синът Божий, Който дойде на земята да научи хората на добро, възкръсна от мъртвите. Ето защо когато хората се срещат се поздравяват с думите “Христос възкресе!”- “Наистина възкресе!”

Празникът на Христовото Възкресение се нарича Великден. За неговото посрещане хората се подготвят със седем седмичен пост. На самия ден на празничната трапеза задължително има червени яйца и козунак.

В деня на Възкресение Христово свещениците в храмовете пеят тая песен:

На славянски език:

Христос воскресе из мертвих смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав.

На български език:

Христос възкръсна от мъртвите и смъртта със смъртта си победи и на ония, които са в гробовете, живот дари.

Великденска нощ

Хор от ангели запяха

и под всяка родна стряха

стигна вест от небесата –

тази чудна нощ е свята.

И дечица, и старици

във ръцете със свещици

с обич, с вяра най-голяма

тихо тръгнаха към храма.

И камбаните ще пеят,

и звездите ще огреят

във нощта студена, късна,

че Иисус Христос възкръсна.

Йордан Стубел

Червеното яйце

Велики Четвъртък със радост

е чакан от всички деца.

Защото във този ден, знаем,

се багрят червени яйца.

О, колко засмяно и свежо

е първото топло яйце!

За здраве със него днес мама

погалва в кръг мойто лице.

Броя часовете и дните

до празника чуден, велик.

Червено избирам и с него

победи печеля за миг.

Но зная и смисъла, свързващ

яйцето с възкресната вест.

Тъй както излюпва се пиле,

така е възкръснал Христос!

монахиня Валентина Друмева

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Колко дни празнуваме Великден?
Защо боядисваме яйцата червени?
Проучете традицията за празнуване на Великден във вашия роден край!
Научете песен или стихотворение за Възкресение Христово и поздравете с тях вашите близки
Помогнете за празничната украса във вашия храм, училище, дом

ІІІ. БОГ Е В НАС И ОКОЛО НАС

Доброто в мен

Бог е безкрайно добър. Когато вършим добрини се издигаме към Него.

Често казваме: “Какво добро дете!”. Но можем ли да кажем за някой, че е само добър или само лош?

Какво всъщност означава да си добър? Опитайте се да изброите добрите неща! Не е лесно, нали?

Да си милосърден е също добродетел.

Примера Христов

Християнчето се отличава

с благородни нрави.

Път на старец не минава,

чест това му прави.

В труд прилежно, неуморно,

в игрите честно,

има чувство отговорно,

всичко му е лесно.

Чудите се! Чуйте в рима

отговор ви давам:

-Примера Христов той има,

в туй ви уверявам.

Монахиня Валентина Друмева

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Избройте добрите качества на вашите приятели!
Избройте добрите неща, които извършихте вчера! А днес?

НОВИ ДУМИ:

Добродетел – полагане на усилия за вършене на добри дела

Уповавам се на Бога

Да се уповаваме означава да имаме твърда вяра в нещо. Само Господ е способен да направи всичко. Винаги можем и трябва да се уповаваме на Него. Но не е достатъчно само това. Нужно е и ние да положим усилия.

…………..

Борис отдавна искаше да си има малка сестричка. И когато това стана беше много щастлив. Всяка вечер казваше в молитвата си: ”Благодаря Ти, Боже, за моята малка сестричка! Грижи се добре за нея!”. С нетърпение чакаше тя да порасне, за да му стане другар в игрите. Един ден се наложи той сам да се грижи за нея. Играха. Обядваха. Дойде време за следобедния сън. Борис сложи сестричката си Ани да спи и седна да си учи уроците. Струваше му се, че сега времето минава много бавно. Искаше му се да има някой, с който да поговори. В този момент чу телефона. Петър го викаше да играят навън.

Мама не е в къщи и аз се грижа за Ани. Не мога.
Доведи я и нея!
Но тя спи.
Тогава няма и да разбере, че те няма. Ще успееш да се върнеш преди да се събуди. Хайде, ела!
Борис излезе. Нещо обаче го тревожеше. Съвестта му подсказваше, че не постъпва добре. Нали беше обещал да се грижи за Ани! И той се върна. Отново седна над уроците. Изведнъж усети, че отнякъде излиза дим. “Пожар!” – извика Борис. Изтича веднага при Ани. Събуди я внимателно:

Хайде да играем на принцесата и разбойниците! Бързо да бягаме!
Още сънено, момиченцето не разбра, че има опасност. Успяха бързо да отидат при съседите. Те вече се бяха обадили на пожарната.

Борис не смееше да си помисли какво би станало, ако беше останал навън с Петър. “Защо се случи това? Нали все се молех Господ да пази малката ми сестричка! Нима Той не чува?”

Вечерта Борис сподели:

Аз мислех, че Бог ще пази Ани.
Но Господ се погрижи за нея и я запази чрез теб – отговори майка му. – Ти остана да се грижиш за нея. Бог и аз разчитахме на теб. И ти оправда доверието ни.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Вие уповавате ли се на Бога? Споделете!
Винаги ли Господ изпълнява вашите молитви? Защо?
Случвало ли ви се е да постъпвате като Борис? Разкажете!
Поставете заглавие на разказа!

ІV. БОЖИЯТА МАЙКА – СВЕТА ДЕВА МАРИЯ

Родителите на света Дева Мария

Далече от нас има една страна, наречена много отдавна Палестина. В нея се намира малък градец. Нарича се Назарет.

Тук някога се родила и живяла майката на нашия Спасител. Нейните родители Йоаким и Анна били трудолюбиви, добри и набожни хора. Произхождали от царския род на Давид. Но въпреки това те били бедни. Праведни и щастливи от сутрин до вечер се трудели. Припечеленото в края на седмицата и годината разделяли на три: едната част давали на бедните в Назарет, другата изпращали на храма в Йерусалим, а третата задържали за себе си. Само едно ги натъжавало – нямали деца. Всеки ден се молели на Бога и казвали:

Господи, дай ни едно детенце за радост на живота ни. Като го отгледаме, ще го дадем в храма да служи само на Тебе.
Бог, след като изпитал вярата им, послушал молитвите на тия добри хора. Родило им се момиченце. Нарекли го Мария.

Св. Йоаким и св. Анна се грижели за детето си, учели го на всичко добро и го подготвяли да служи с обич на Бога.

Рождество Богородично празнуваме всяка година на 8 септември. На следващия ден почитаме паметта на праведните Йоаким и Анна.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Кои празнуват именият си ден на 8 септември?
Как празнувате християнският празник Рождество Богородично във вашия роден край?
Разгледайте иконата. Посочете коя е св. Дева Мария!
Има ли във вашия роден край храм посветен на св. Богородица или нейните родители? Разкажете!

Чудесата на св. Богородица

Св. Дева Мария никога не престава да помага на нуждаещите се, които се обръщат с вяра и молитва към нея. Божията майка продължава да върши много чудеса. Ето едно от тях:

Това се случило много отдавна. В град Дамаск живеел ученият и благочестив мъж на име Йоан, когото днес наричаме Дамаскин. Той бил хриктиянин. Страната, в която живеел обаче, не била християнска. Но халифът, който я управлявал, често се допитвал до неговата мъдрост. Много хора му завиждали. Решили да го наклеветят. Без да провери истината халифът в гнева си заповядал да се отсече дясната ръка на “изменника”. Привечер, когато халифът вече се бил поуспокоил, приятелите на Йоан отишли при него и измолили да им даде отсечената ръка. Занесли я на праведника.

Той я прикрепил на мястото й и цяла нощ проливал горчиви сълзи пред иконата на св. Богородица. Горещо се молел ръката му да зарасне, като обещал цял живот да й служи с нея. От умора задрямал. На сън му се явила Божията майка и му казала:

Ето, ръката ти е цяла, работи с нея, както обеща!
Йоан се пробудил, опипал ръката и не повярвал на очите си – ръката му цяла както преди. Само на мястото на отсичането едва личала тънка червеникава нишка. Като видял това чудо халифът се разкаял и дори станал християнин.

За спомен на това чудесно събитие св. Йоан Дамаскин поръчал да се изкове сребърна ръка и я заковал на иконата. Така тя станала с три ръце и оттогава се нарича Троеручица /Триръка/.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Кога св. Дева Мария прави чудеса? Защо?
Чували ли сте за други чудеса на св. Богородица? Разкажете!
Виждали ли сте и други подобни икони?

Нагледни материали: стенопис от Рилски манастир – св. Богородица на небето и икона на Троеручица Хилендарска

СВЕТИИТЕ – НАШИ ЗАКРИЛНИЦИ

Свети великомъченик Мина

Св. Мина бил воин. Живял в Египет по време на царуването на Диоклетиан. Нечестивият император издал жестока заповед: да се предават на мъчения и убиват всички християни, които не се отрекат от вярата си. Храбрият воин Мина също бил християнин. Като не желаел да става съучастник на гоненията, той оставил службата и почестите. Отишъл в пустинни места.

– По-добре да живея със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога!

Дълго се скитал в планините и пустините като пребивавал в пост и молитва. Така укрепнал във вярата.

Един ден св. Мина научил, че се провежда голям езически празник. В града били дошли много хора, които с поведението си обиждали Бога. Не се стърпял, отишъл там и казал:

– Преди време и аз живеех тук. Сега обаче дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам за Единия Истински Бог.

Като чул това князът заповядал да отведат праведника в тъмница. По всякакъв начин се опитвали да склонят светеца да се отрече от вярата си: обещавали му дарове, заплашвали го, измъчвали го. Колкото по-непреклонен бил мъченикът, толкова повече се ожесточавали мъчителите. Накрая го посекли с меч. Така св. Мина отишъл при Господ. Оттам и до днес помага на всеки, който с вяра и молитва се обърне към него.

Паметта на свети великомъченик Мина честваме на 11 ноември.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Кое поведение обижда Бога?
Защо най-често изобразяват св. Мина на кон?
Чували ли сте за чудеса, извършени от св. Мина?
Кои празнуват на 11 ноември?

Света великомъченица Екатерина

През четвърти век, по време на царуването на жестокия император Максимиан, живяла в град Александрия девойка от царски род на име Екатерина. Тя била много мъдра, учена и красива. Богати князе искали да се оженят за нея, но тя отказвала на всички.

– Ще се омъжа, когато се намери момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!

Такъв момък обаче нямало.

Наблизо живеел праведен и мъдър старец. Екатеринината майка я завела при него за добър съвет. Като видял мъдростта на девойката, той решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:

– Аз зная един чуден Момък, Кайто те превъзхожда във всичко. Красотата Му е по-светла от слънчевото сияние. Премъдростта Му управлява целия свят. Богатството Му се дели постоянно, но от това не се намалява. Благородството Му е неизказано. Няма подобен Нему!

– А чий Син е тоя Момък? – зачудила се Екатерина.

– Той няма баща на земята – казал старецът. – Той се е родил по чудесен начин.

– А може ли да Го видя?

– Вземи и отнеси у вас тази икона. На нея е изобразена Майката на Оня Момък. Помоли се с вяра пред нея.

Така и направила. По време на молитвата си от умора заспала. Видяла чуден сън. Божията Майка държала Своя Син. Той отвръщал глава от Екатерина и не искал да я погледне.

-Защо, Сине? Та тя е толкова красива и мъдра!

– Не, тя е безобразна, безумна и бедна. Ако иска да Ме види, нека отиде при стареца. От него ще узнае какво трябва да направи.

Пробудила се девойката. Изтичала при стареца. Той и обяснил подробно истинската вяра. Скоро Екатерина станала християнка.

Една вечер отново по време на молитва видяла необикновения Момък. Но сега Той не се отвръщал от нея. Подал и чуден пръстен. Когато се пробудила, пръстенът бил на ръката и. Оттогава тя станала още по-добра.

Скоро в града пристигнал императорът. Без страх девойката отишла при него и го изобличила пред всички. Той много се разгневил. Нейната красота обаче го поразила. Вместо да я погуби веднага, извикал 50 мъдреци да я оборят. Но станало обратното. Тогава императорът и предложил да се оженят и да и даде несметно богатство, ако се отрече от истинския Бог. Екатерина обаче не приела. Последвали жестоки мъчения. Господ не я изоставил. Ангели невидимо я подкрепяли и помагали.Накрая войник отсякъл главата на светата девойка. А тя се молела за своите мъчители. Станало това, което искала – да бъде с Бога. Пред Него тя се застъпва за всеки, обърнал се към нея с вяра и молитва.

Паметта на св. великомъченица Екатерина честваме на 24 ноември.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Кой е Момъкът?
Защо отначало Момъкът казал, че Екатерина е безобразна, безумна и бедна?
Какво най-силно ви впечатли от житието на св. Екатерина?
Кои празнуват на 24 ноември?

НОВИ ДУМИ:

Житие – разказ за живота на светец

Света великомъченица Варвара

Преди много векове, по времето на нечестивия император Максимиан, в град Илиопол живял богат и знатен мъж езичник. Жена му починала рано. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Затова той я държал далече от всички в една кула. От високото й жилище се откривала великолепна гледка. Гледала и се чудела кой ли е създал тази красота. “Навярно има един Бог, Който всичко е сътворил, всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.” Така, като наблюдавала творението, Варвара познала Твореца.

Минали години. Девойката пораснала. Един ден баща й заминал по работа. Разрешил й да се среща със свои връстници. Между младите девойки имало и християнки. От тях тя научила за истинския Бог. Решила да стане християнка. Започнала да прекарва времето си в молитва и размишления за Бога.

Веднъж отишла на място, където по заповед на баща й се строяла къпалня. Там станало чудо. С пръст начертала в мрамора кръстен знак. Там се отпечатало стъпалото на девойката и избликнал извор с лековита вода.

Скоро баща й научил. Много се разгневил. Извадил меча си и поискал да я прониже. Но Варвара избягала по реката. Господ направил проход в планината и тя се скрила. Овчар я предал на баща й. Той обаче не успял сам да я вразуми. Затова я завел при управителя на страната.

Управителят се удивил на красотата на Варвара. Започнал ласкаво да я увещава:

– Не погубвай младостта си. Не ме принуждавай да те подложа на мъчения!

Тя не се поддала. Дълго я мъчили, но с нищо не могли да разколебаят нейната твърда вяра. Нощем Господ изпращал ангели да лекуват раните й. Накрая била осъдена на смърт. Присъдата изпълнил сам жестокосърдечният й баща. Още същия ден обаче жестоките мъчители били поразени от Божия гняв. Те загинали в страшни мъки.

А тя и до днес живее при Бога и помага на всеки, който с вяра и молитва се обръща към нея.

Паметта на св. великомъченица Варвара честваме на 4 декември.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Как св. Варвара узнала за истинския Бог?
По колко начина можем да стигнем до Бога?
Как си представяте мястото, където е живяла св. Варвара? Нарисувайте го!
Кои празнуват на 4 декември?

Свети първомъченик архидякон Стефан

Св. Стефан живял по времето на Иисус Христос в град Иерусалим. Бил един от първите християни. С вяра и загриженост помагал на всички.

След като Божият Син възкръснал и се върнал отново на небето вярващите в Иисус Христос ставали все повече. Те се молели и хранели заедно. Скоро били необходими помощници на апостолите. Нарекли ги дякони. Пръв измежду тях бил св. Стефан.

С Божията благодат св. Стефан вършел много знамения и чудеса. Открито и без страх изобличавал тези, които хулели Бога. А те, безсилни срещу истината, подкупили лъжесвидетели. Изправили го на съд пред първосвещениците. Всички били против него. Сърцата им се късали от яд и скърцали със зъби от безсилие. Но сам Господ бил с праведника. Дори лицето му сияело като лице на ангел. Той погледнал към небето и видял Иисус Христос. Враговете му разбрали това и се разгневили още повече. Извели го извън града и започнали да хвърлят камъни по светеца. Умирайки, той се молел не за себе си, а за своите убийци:

– Господи, не им зачитай тоя грях!

Така загинал първият християнски мъченик.

Паметта на св. първомъченик архидякон Стефан честваме на 27 декември.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Защо Господ подкрепил св. Стефан?
На третия ден след кой празник е Стефановден?
Кои празнуват на 27 декември?

НОВИ ДУМИ:

Апостоли – учениците на Иисус Христос

Свети великомъченик Теодор Тирон

Свети Теодор бил войник. Живял в четвърти век по време на гоненията срещу християните. Без да се бои от тях, младежът навсякъде открито славел Истинския Бог.

Една нощ св. Теодор запалил главния езически храм в града. Градоначалникът заповядал да го накажат. Искал да пречупи вярата му.

– Мъките, с които ме заплашваш, не ме плашат, защото с мен е Господ Иисус Христос.

Хвърлили го в тъмница. Измъчвали го с глад. Нощем, докато се молел, му се явил Божият Син. Зарадван младият воин започнал с песни да прославя Бога. Стражарите надникнали и видяли много юноши в бели дрехи, които пеели заедно с него. Уплашили се.

Градоначалникът също научил, но не се вразумил. Измислил нови, по-жестоки мъчения. Но всичко било напразно.

– Предайте ме на огън или зверове, измъчвайте ме, но няма да се отрека от Истинския Бог!

Така и станало. Осъдили го на изгаряне. Светият мъченик се прекръстил и сам безстрашно влязъл в огъня. Това се случило на 17 февруари.

Минали повече от петдесет години. Християните вече не били гонени заради вярата. Но император отстъпник решил да се подиграе с тях. Знаел, че преди Великден вярващите постят. Наредил всички храни от пазара да бъдат поръсени с кръв. Никой нямало да разбере, ако не се случило следното чудо. На епископа на Цариград се явил светец и му казал:

– Забрани на християните да купуват от пазара.

– А какво ще ядем?

– Сварете пшеница с мед. От това коливо яжте цялата седмица.

– Кой си ти, който се грижиш за християните?

– Аз съм мъченикът Теодор Тирон.

Епископът изпълнил заръката. Така пропаднали подлите намерения на императора.

В спомен на това чудо празнуваме Тодоровден в първата събота на Великия пост.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Кои са били през нощта в килията на св. Теодор?
Защо св. Теодор Тирон не се боял от мъченията?
С какво свързвате Тодоровден?

VІ. ОБИЧАМ И ПРОЩАВАМ

Почитай майка си и баща си

За да научи хората как да живеят Господ дал десет заповеди. Една от тях е: “Почитай майка си и баща си.”

Но какво означава да почиташ някого? Лесно ли е това?

Да почиташ родителите си е християнска добродетел.

Родители

Кой ме учи сутрин

Богу да се моля,

да ме пази сявга

от беди, неволи?

Кой ме учи благи

думи да говоря,

от лошо да бягам,

доброто да сторя?

Кой се труди, грижи

за мойта отхрана,

и над мен трепери

болен кога стана?

Кой ме най-обича

от всичките хора,

щом ме гледат весел

че припкам по двора?

Туй всичкото правят

родители драги –

за нас са безценни

съвети им благи.

Затова на Бога

всеки ден се моля,

да ги пази вечно

от беди, неволя.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Защо почитаме някого?
До кога трябва да почитаме родителите си?
Само родителите си ли трябва да почитаме?
Според вас кои са другите християнски добродетели?

Простено – прости

Винаги ли постъпваме правилно? Ако сгрешим, признаваме ли си? А лесно ли е това? Понякога наистина е много трудно да кажем вълшебната думичка: “Прости ми!”

……………………………………………………………..

Лили много обичаше баба си. За съжаление тя живееше много далеч. Лили рядко й ходеше на гости. Когато си тръгваше последния път, баба й каза:

– Отнеси у вас тази саксия с любимото ми цвете. Грижи се за него.

Лили я прегърна с любов:

– Благодаря ти, мила бабо! Така винаги ще си до мен!

Когато си пристигнаха у дома, майка й попита:

– Къде ще сложим цветето? Знаеш, че Рекс прави много бели.

Кучето Рекс влезе в стаята. Подуши внимателно саксията и седна близо да нея.

– Мисля, че хареса цветето, мамо. Не вярвам да го събори или счупи.

На другия ден Лили остана сама с Рекс. Заиграха. Унесена в играта, Лили забрави да внимава и бутна саксията с бабиното цвете. Тя падна с трясък и се счупи.

– Олеле! – извика уплашено тя.

В този момент се прибра майка й.

– Рекс, ти, невнимателно куче! – извика ядосано.

Кучето наведе главата си, както правеше винаги, когато му се караха. Лили мълчеше объркана. Не каза нищо, когато го наказаха.

Така измина денят. Седнаха да вечерят. Лили едвам преглъщаше любимата си пица. Някакъв малък глас говореше вътре в нея и постоянно й казваше: “Ти остави Рекс да понесе обвинението. Това е грях!”

Колкото повече време минаваше, тя се чувстваше по-нещастна и виновна. Легна си с нетърпение. Надяваше се малкия глас вътре в нея да млъкне, когато заспи. Но щом остана сама в стаята си гласът отвътре стана по-силен.

Най-накрая не изтърпя, стана и изтича при майка си.

– Мамо, прости ми! – изплака тя. – Рекс не е виновен! Аз бутнах саксията и счупих бабиното цвете!

Майка й я прегърна нежно и каза:

– Много се радвам, че моето малко момиче беше достатъчно храбро да каже истината и да поиска прошка.

Вътрешният глас изведнъж изчезна. Обзе я чудно спокойствие.

…………………………

Знаете ли как се нарича този вътрешен глас? Това е съвестта. Тя е гласът Божий, който ни казва, когато сторим нещо нередно.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Поставете заглавие на разказа!
Как можем да накараме малкият ни вътрешен глас да замълчи?
На вас случвало ли ви се е съвестта ви да заговори? Разкажете!
Кое е по-лесно: да искаме или да даваме прошка?

Не лъжи

Друга от десетте Божии заповеди е: “Не лъжесвидетелствай!”. Знаете ли какво означава това? А вие спазвате ли я?

Ето как постъпиха веднъж три деца от втори клас в едно училище.

…………………………………………………

Николай беше много палаво дете. Каквото и да правеше, накрая все излизаше беля. Често му се караха и в къщи, и в училище. Беше свикнал. Никога не си измисляше оправдания, напротив – казваше истината.

В неговия клас имаше две близначки – Катя и Павлина. Бяха доста прилежни. Всички смятаха, че са много добри деца. Такъв беше и Петко. Съучениците и учителката му имаха доверие за всичко.

Един ден през голямото междучасие всички бяха на двора. Николай вече замисляше нова игра. В класната стая бяха останали само близначките. Павлина, без да иска, счупи вазата от масата на учителката. Уплаши се.

Олеле! Катя, какво да правя? Сега ще ми се карат! Страх ме е!
Спокойно! Ще кажем, че е виновен Николай. Та той и без това върши само бели!
Речено – сторено.

В този момент в стаята влезе Петко. Посрещнаха го с думите:

Моля те, кажи, че Николай счупи вазата!
Петко нямаше време дори да отговори. Междучасието бе свършило. Децата вече влизаха в стаята. Започваше новият час.

Когато учителката влезе и видя счупената ваза, попита:

Кой направи това?
Павлина мълчеше, навела виновно глава.

Сигурно е пак Николай! – каза някой. И всички започнаха да викат:
Да, Николай е! Николай е!
Кой видя, че е виновен Николай? – попита учителката.
Катя побутна Петко. Той стана и с категоричен тон каза:

Аз видях. Той беше.
Николай седеше на чина си изненадан. Учудено гледаше наоколо и не знаеше какво да каже.

Не е вярно! – неочаквано се обади мълчаливата Валя. – Нали през цялото време игра с нас навън!
В стаята настъпи тишина.Учителката очакваше да чуе истината

……………………………………………………………

Как според вас приключи тази история?

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Поставете заглавие на разказа!
Кой постъпи правилно и кой сгреши?
Били ли сте свидетели на подобна случка? Какво направихте? Разкажете!

Прави добро

Всеки човек трябва да върши добрини. Още повече християните.

Божият Син Иисус Христос ни учи да правим добро и на ония, които ни мразят и обиждат.

Това никак не е лесно, но е много важно. Така всички наистина ще живеем по-добре и ще бъдем по-щастливи.

Звънченце от сребро

На своето другарче в нужда

направя ли добро,

дълбоко в мене се събужда

звънченце от сребро.

Запява сладко песенчица,

в сърцето ми трепти.

Превръща го във златна птица,

готова да лети.

Бог щедро радост ми дарява,

направя ли добро.

В сърцето ми за миг запява

звънченце от сребро.

Монахиня Валентина Друмева

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Защо трябва да правим добро?
Кое е по-важно: да правим добрини, или на нас да правят добрини?
Направете разказ по рисунката!
С коя “вълшебна“ дума отвръщаме за сторените ни добрини?

КАКВО НАУЧИХ ЗА ХРИСТИЯНСКИЯ ХРАМ И ПРАЗНИЦИТЕ

Кое от изброеното можем да срещнем в храма:

икона
кръст
камбана
легло
свещник
телевизор

Кое е невярното изречение:
На иконите не се изобразява Божията майка.
Ореолът е знак за светостта на изобразения светец.
3) Почитаме образа на иконата, а не дъската и боите.

Кое е правилното обръщение към свещеник:
Господине
Отец
Попе

Допиши пропуснатите думи в изречението:
На празник …………… в храма, за да отдадем дължимото на ………….

КАКВО НАУЧИХ ЗА БОЖИЯ СИН ИИСУС ХРИСТОС

Къде се е родил Божият Син Иисус Христос:
Дворец
Пещера
Колиба

Кой може да върши чудеса:
фокусник
Бог
магьосник

Кои ястия не се слагат на трапезата на Бъдни вечер:

пита
плодове
ошав
пица
пълнени чушки с ориз
пиле с картофи

Как християните се поздравяват на Великден:
“Добър ден!”
“Христос възкресе!”
“Честит празник!”

КАКВО НАУЧИХ ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

Изброй най-малко пет добродетели.

Кое е вярното изречение:
Упование означава твърда вяра.
Упование означава да не вярваш в нищо.
Упование означава да чакаш наготово.

Допълни пропуснатите думи в стихотворението “Християнче православно” от прот. Ив. Попмихайлов:

Християнче православно

се зова по …… аз,

затова съм тъй …………

всеки ден и всеки час.

Аз ………… всички хора –

никому не мисля ……. .

Тез, кои са зли и лоши,

побеждавам ги с ………. .

Кое дете постъпва правилно:
Дете помага на възрастна жена
Дете се бие с други деца
Дете се грижи за бебе

КАКВО НАУЧИХ ЗА БОЖИЯТА МАЙКА

Кои са родителите на св. Дева Мария:
Св. Захария и св. Елисавета
Адам и Ева
Св. Йоаким и Анна

Кога празнуваме Рождество Богородично:
8 септември
25 декември
3 март

Допълни пропуснатите думи в изречението:
Св. Богородица ……….. не престава да ………….. на нуждаещите се, които се обръщат с ………… и молитва към нея.

Кой от изброените не може да върши чудеса:
Иисус Христос
св. Богородица
светците
Хари Потър

КАКВО НАУЧИХ ЗА СВЕТИИТЕ – НАШИ ЗАКРИЛНИЦИ

Кои от изброените светии са жени:

св. Мина
св. Екатерина
св. Варвара
св. Стефан
св. Теодор Тирон

Свържи името на светеца с датата на неговото честване:

св. Мина
св. Екатерина
св. Варвара
св. Стефан
св. Теодор Тирон

27 декември
4 декември
11 ноември
24 ноември
първата събота на Великия пост

Свържи името на светеца с характерното за него:

св. Мина
св. Екатерина
св. Варвара
св. Стефан
св. Теодор Тирон

воин
първи мъченик за Христа
живяла в кула
от царски род
пшеница с мед

Коя светица е разбрала кой е истинския Бог, наблюдавайки природата?

КАКВО НАУЧИХ ЗА ОБИЧТА И ПРОШКАТА

До кога трябва да почитаме родителите си:
докато сме малки
цял живот
докато се грижат за нас

От изписаните думи подреди вярно изречение:

Кое твърдение не е вярно:
Доброто християнче винаги е готово да иска прошка, когато сгреши.
Прошката е признак на слабост.
Да искаш и да даваш прошка е еднакво важно.

Допиши пропуснатите думи в народните поговорки:
Който зло …….. другиму, ……. го постига.
Лъжецът и сам себе си ………. .
Добро с ……….. се заплаща.

ПРИЛОЖЕНИЕ

“ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ”

І. МОЯТА ХРИСТИЯНСКА ВЯРА

Иконите ни говорят…

Ако знаем езикът, на който ни говорят иконите, можем да научим много интересни неща от тях.

Най-често на иконите изобразяваме Господ Иисус Христос. Познаваме Го по това, че само в Неговия ореол винаги има вписан кръст с три букви. Понякога Той е нарисуван как благославя с дясната ръка.

Св. Богородица също разпознаваме веднага. Само тя има три звезди – на челото и на двете рамена. Може да е нарисувана с различни по цвят дрехи или да е с корона като царица. Не винаги държи своя Син. Някои икони са обковани със злато или сребро.

Образите на светците ни показват най-важното от техния живот. Така разбираме, че св. Иван Рилски е бил монах, св. Георги – воин, а св. Екатерина е от царски род. Не сте забравили, че и те винаги имат ореоли, нали?

Най-интересни са иконите на празниците. Те ни разказват цели истории. В тях са събрани най-важните моменти от събитието. Спомняте ли си иконата на Цветница? А можете ли да различите кои са апостолите?

Приятно е да влезем в православен храм и да видим навсякъде икони. Още по-приятно е, когато разбираме какво ни говорят.

ІІ. БОЖИЯТ СИН – ИИСУС ХРИСТОС

Маслината, палмата и елата

В онази свята нощ, когато се роди Спасителят, на около един километър от Витлеемската пещера имаше три дървета:маслина, палма и ела. Под техните клони спяха овчари, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадата си. Нощта бе тъмна и беззвездна. Природата спеше.

Изведнъж на изток се показа и заблестя с чудно сияние Христовата звезда, която възвестяваше на измъченото човечество, че се е родил Спасителят. Небесата се обсипаха със звезди, под тях полетяха светли ангели, които пееха хвалебни песни Богу. Овчарите скочиха изплашени и се спуснаха към стадата си, като мислеха, че са ги нападнали разбойници. Но един ангел застана пред тях и им каза:

– Не бойте се! Аз дойдох да ви благовестя голяма радост: роди се тази нощ във вашата пещера Христос, Спасителят на всички човеци. Идете и разкажете за това между народа.Овчарите отидоха в пещерата, над която сияеше чудната звезда. Там, положен в ясли, лежеше Младенецът, Който носеше спасение на всички народи и идваше да възвести Божията воля на земята. Според обичая овчарите поднесоха дарове, поклониха се на Спасителя и тръгнаха в разни страни да възвестят между човеците радостната вест.

Цялата природа се възрадва тази нощ и всеки и всичко тръгна да стори поклон и сложи дар пред Онзи, Който идваше на земята да бъде мъчен и разпънат за спасението на грешните. Всички пътища и пътеки, които водеха към пещерата, бяха задръстени от човеци – бедни и богати, мъдри и прости, които идваха от близки идалечни страни да се поклонят на Божия Син и да зърнат лицето Му.

Три дни и три нощи около пещерата приличаше на мравуняк. На третия ден вечерта дойде ред на маслината, палмата и елата, и те да се поклонят на Спасителя и да Му поднесат своите дарове.

Първа при него отиде маслината. Тя се поклони смирено и дълбоко пред Младенеца и Му донесе в дар своите позлатени плодове. Спасителят прие с радост даровете на маслината и я благослови навеки да бъде символ на мирния труд и на благоденствието на човеците.

Когато маслината се върна на хълма, при палмата и елата, тя сияеше от радост.

– Аз го видях, аз го видях! – викаше тя. – Той ме благослови, Той ме благослови!

Втора отиде да Му се поклони палмата. Тя Му поднесе своята зелена корона, да Го пази от слънчев пек, от дъждове и бури. Иисус я благослови да бъде закрилница и утешителка на уморените и заблудени пътници в пустините.

Палмата се върна при своите посестрими и те едвам можаха да я познаят – тъй високо, високо бе вдигнала глава тя. Само широките и листа леко се полюляваха и шепнеха:

– Благословени сме, благословени сме!…

Дойде редът на елата. Но тя стоеше замислена и тъжна и не се решаваше да се яви пред Спасителя, защото не знаеше какъв дар да Му поднесе. Тя нямаше нито позлатените плодове на маслината, нито зелената корона на палмата. Нейният плод за нищо не можеше да Му послужи, а острите й като игли листа биха изболи белите Му ръчички.

– Хайде, сестро, ти няма ли да се поклониш на Спасителя? – подканяха я маслината и палмата.

А елата, обронила към земята клони, от срам и мъка се разплака.

Една звездица, която радостно си трепкаше на небето, видя сълзите и се съжали над бедната ела. Тя пошепна нещо на своите посестрими-звездици и им посочи разплаканата ела на земята. Малките звездици се натъжиха.

– Когато цялата вселена се радва, не трябва нито едно създание да бъде скръбно! – каза най-малката звездица.

И те се сговориха да и помогнат. Тогава стана невиждано чудо: от небето полетяха рой звездици, посипаха се като огнен дъжд и окичиха всички страни на елата, а на върха заблестя самата Христова звезда.

Малката ела затреперии от радост, сърцето й щеше да се пръсне. Опиянена от своето чудно сияние, тя изправи своите клони и тъй, в своята блестяща премяна, се яви пред Младенеца и Му стори поклон доземи.

Иисус благослови елата: всяка година, тя в святата нощ Неговото раждане, да се явява пред света в своята огнена премяня и със своя блясък и сияние да възвестява на човечеството, че Спасителят се е родил…

Оттогава изминаха повече от две хиляди години, но и днес маслиненото клонче е символ на мира, палмата е закрилница на уморените и заблудените пътници в пустинята, а елата веднъж всяка година – на Бъдни вечер – се явява пред света в своята чудна премяна, окичена с безброй блестящи звездици и други украшения, за да възвестява Христовото рождество на човеците.

Иван Павлов

Разказ за тримата мъдреци

Преди много, много години, когато Ирод беше цар, в малкия град Витлеем в Юдея се роди Иисус Спасителят.

На Изток живееха неколцина мъдреци. Те бяха познали истинският Бог и на Него се покланяха.

Старите влъхви наблюдаваха движението на звездите и знаеха имената им. Веднъж те забелязаха на небето дивна звезда: такава не бяха виждали дотогава. Това се случи през същата нощ, когато се роди Божият Син. Тогава мъдреците потеглиха на дълъг път. Бяха много богати, затова яздеха камили и возеха скъпи подаръци за Младенеца. Когато пристигнаха в Йерусалим казаха:

– Къде е новородения Юдейски цар? Ние видяхме звездата Му на Изток и дойдохме, за да Му се поклоним.

Когато цар Ирод чу това, много се уплаши. Всички, които живееха в Йерусалим станаха неспокойни. Царят събра първосвещенниците и другите учени мъже и ги запита, къде щеше да се роди Спасителят.Те му отговориха: “Във Витлеем в Юдея, защото така е казано от пророка.”

Тогава Ирод извика мъдреците при себе си и ги разпита подробно, кога за първи път видяха звездата. След това им каза:

– Идете във Витлеем и потърсете момчето! Когато Го намерите, елате и ми кажете, за да мога и аз да отида и да Му се поклоня!

След като говориха с царя, мъдреците тръгнаха на път. Звездата, която бяха видяли по-рано, отново се появи. Тя се движеше над тях и ги водеше, докато те дойдоха във Витлеем. Звездата се спря там.

Мъдреците се зарадваха много. Когато влязоха в къщата, където бяха св. Дева Мария с новородения Божий Син, те паднаха пред тях и се поклониха. Подаръците, които носеха със себе си дадоха на новородения Младенец. А подаръците бяха злато, ливан и сребро.

След това влъхвите си тръгнаха по друг път за своята страна. Бог им беше казал да не се връщат при Ирода.

След като си заминаха праведният Йосиф имаше сън. Ангел Господен се яви и му каза:

– Стани, вземи момчето и майка Му и иди в Египет! Ще останете там, докато ви кажа. Ирод ще потърси детето за да Го погуби.

Светото семейство изпълни Божията заповед. Заселиха се в Египет. Там останаха да живеят до смъртта на цар Ирод.

Чудесата на Иисус Христос

Сватбата в Кана Галилейска
Божият Син бил поканен на сватба в галилейския град Кана. С Него били св. Богородица и апостолите. По време на сватбената гощавка виното се привършило. Това забелязала Божията Майка и казала загрижено на своя Син:

Вино нямат!
А после казала на прислужниците:

Каквото ви каже, направете!
Там имало шест делви. Христос заповядал да ги напълнят с вода догоре. Така и сторили. След това казал:

Почерпете сега гостите!
Прислужниците се зачудили как да поднесат водата. Докато наливали в каните удивени забелязали, че това вече не е вода.

Когато гостите отпили, казали:

– Всеки човек слага на масата първо доброто вино, и след това – по-лошото. А ето, ти си задържал хубавото вино досега.

Така Иисус Христос извършил първото чудо и учениците Му повярвали в Него.

Чудотворното насищане на пет хиляди души

Вярата

По ония времена, когато Божият Син даваше очи на слепите, здраве на тежко болните и мъртвите вдигаше от гроба, хората вървяха като омагьосани след Него. Веднъж Той спря край брега на Галилейското море. Пет хиляди души Го заобиколиха, жадни да чуят словото Му. Синеокият проповедник стъпи върху един камък и заговори. Думите Му падаха в сърцата като дъждовни капки върху суха, напукана земя. Неусетно денят превали. Иисус завърши Своето слово. Хората, които вървяха цял ден подире Му, огладняха и взеха да питат за хляб. Христос погледна раздвижения човешки мравуняк и се обърна към апостолите:

– Няма ли наблизо хляб да купим за тия хора?

– Няма, Учителю, – отвърна един от апостолите. – Тука е пустинно място. Само едно момче, пастирче от планината, носи в торбичката си пет ечемичени хляба и две печени риби.

– Кажете му да дойде при Мен!

Едно босоного момче, опасано с ремък, излезе от навалицата и сложи торбата си пред нозете на Божия Син.

– Откъде си взел тези хлябове?

– Тия хлябове ги меси моята майка. Тя вървя цяло лято след жътварите и събира забравените класове. Ние сме много бедни. Нямаме своя нива.

Христос помилва детето по главата, наведе се и викна:

– Нека всички минат покрай Мене да получат по един хляб и по една риба!

Бръкна в торбата и почна да вади. Извади пет хиляди хляба и пет хиляди риби, но торбата пак остана пълна. Когато народът утоли глада си, чуха се гласове:

– Хайде да Го изберем за цар! Той ще ни храни с чудеса!

Ала Христос поклати глава и се усмихна:

– Моето царство не е тука. То е горе на небето. Чуйте Ме всички! Не ламтете за храна, която насища устата, а търсете хляб, който насища душата!

Като изрече тия думи, Той тръгна нагоре по планинската пътека, що се виеше към върха.

Ангел Каралийчев

Христос укротява бурята в морето
Веднага след чудесното нахранване на петте хиляди души в пустинята Христос накарал учениците Си да се качат на кораба и да минат на отвъдната страна на езерото. Сам Той останал. През нощта, когато корабът бил сред морето, се повдигнала силна буря. В това време Божият Син тръгнал по водата като по суша, за да настигне учениците Си. Те Го забелязали отдалеч. Изплашили се и извикали, защото помислили, че виждат привидение. Но Христос ги заговорил и рекъл:

Аз съм! Не бойте се!
А Петър казал:

Господи, ако си Ти, позволи ми и аз да дойда по водата при Тебе!
Ела! – му отговорил Христос.
Петър излязъл от кораба и наистина тръгнал по водата като по сухо. Но, като видял вълните пред себе си и силния вятър, той се усъмнил. Разколебал се във вярата си. Започнал да потъва. Извикал:

Господи, спаси ме! Загивам!
Иисус Христос дошъл при него, протегнал му ръка за помощ, измъкнал го и му казал:

Маловерецо, защо се усъмни?
Когато дошли в кораба, вятърът вече бил утихнал. Учениците се поклонили на Господа и казали:

Наистина, Ти си Син Божий!

Друг път учениците отново били в морето. Иисус Христос уморен полегнал в кораба и заспал. Изведнъж се повдигнала силна буря. Учениците много се изплашили. Събудили своя Учител и Му казали:

Господи, спаси ни, загиваме!
Христос станал. Заповядал на вятъра да спре.

И морето веднага утихнало.

Изцеряване на болния във Витезда
В Иерусалим се намирала къпалня, наречена Витезда. В нея имало пет отделения. Там лежали множество болни – слепи, хроми, изсъхнали, които чакали тук изцеление. Знаели, че ангел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И който от болните пръв влизал след това, оздравявал, от каквато болест и да бил налегнат.

Между многото болни имало тук и един схванат човек. Той лежал болен цели 38 години. Всеки път, когато водата се раздвижвала, други влизали преди него в къпалнята и се изцерявали. А той все си оставал прикован на своя одър. Този нещастник обаче не губел надежда. Вярвал, че някога ще дойде и за него ден на изцеление. И той не се излъгал в своята надежда.

Един ден Божият Син дошъл във Витезда. Като видял болния, Той се смилил над него и го запитал:

Искаш ли да оздравееш?
Човекът отговорил:

– Да, но няма кой да ме спусне в къпалнята веднага, щом се раздвижи водата.

Тогава Христос му казал:

Вземи одъра си и ходи!
И болният веднага взел одъра си и започнал да ходи. След няколко дни Христос видял изцерения в храма и му казал:

Ето, ти оздравя: не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!

Изцеряване сина на един царедворец
Синът на един царедворец от град Капернаум бил тежко болен. По това време Христос бил в град, не много далече от Капернаум. Като чул за Христа, царедворецът повярвал, че само Той може да му помогне. Затова тръгнал на път. Намерил Божият Син и Го помолил да дойде и излекува сина му. Христос казал:

Иди си, син ти оздравя!
Бащата веднага си тръгнал за дома с надежда. По пътя го срещнали слугите му и казали:

Детето вече оздравя, слава Богу!
Кога стана това?
Вчера в седмия час го остави огницата – казали слугите.
Тогава бащата разбрал, че това станало в момента, в който Иисус Христос му, че момчето е оздравяло.

Изцеряване на слепородения
Веднъж Иисус Христос отивал в Иерусалим. Видял един човек, сляп по рождение. Господ се смилил над него плюл на земята и направил от плюнката калчица. Намазал с нея очите му. Изпратил го да се умие в извора. Слепецът отишъл, умил се и веднага прогледнал.

Това чудо удивило всички, които познавали слепородения и го видели прогледнал.

Изцерение на десетте прокажени
Веднъж Иисус Христос минавал през Галилея. Срещнали Го десет души, болни от проказа. В ония времена това била най-тежката болест. Който се разболеел от нея губел и дома и семейството си. Прогонвали го извън града, за да не зарази другите.

Като видели Божия Син, още от далеч прокажените започнали да викат силно:

Иисусе, помилвай ни!
Като ги видял, Иисус Христос се смилил над тях и им казал:

Идете и се покажете на свещениците.
Тогава само свещениците можели да кажат дали някой е оздравял.

И докато отивали към града, всички се очистили.

Само един от тях обаче се върнал. Намерил Спасителя. Паднал пред нозете Му. Като прославил Бога с висок глас, благодарил горещо.

Христос запитал:

– Нали десет се очистиха? А къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат и въздадат Богу слава?

След това се обърнал към изцерения и му рекъл:

Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.

Възкресяване дъщерята на Иаир
Дошъл при Иисус Христос един виден човек. Казвал се Иаир. Паднал при нозете Му и казал:

– Дъщеря ми е на умиране. Ела, възложи ръка върху нея, и тя ще оздравее!

Христос веднага се отзовал на молбата на тоя нещастен баща. Тръгнал за неговия дом. Срещнали ги обаче домашните на Иаир и му казали:

Дъщеря ти умря! Не прави празен труд на Учителя!
Щом чул тия думи, Христос казал на бащата:

Не бой се, само вярвай!
Като стигнали до къщата чули плач. Божият Син казал:

Защо така сте се разплакали? Детето не е умряло, а спи!
Присъстващите започнали да се подиграват. Знаели, че момичето наистина било вече умряло.

Отпратил всички. Оставил само родителите и тримата Си ученици – Петър, Иаков и Иоан. Спасителят хванал детето за ръка и извикал:

Момиче, стани!
Момичето веднага станало и започнало да ходи. То било на 12 години. Като видяли детето възкръснало, всички се смаяли.

Възкресяване сина на вдовицата от град Наин
Друг път Иисус отивал в един град, наречен Наин. След Него вървяли учениците Му и множество народ. Наближили градските порти. Срещу тях се задало погребално шествие: носели за погребение единствен син на майка-вдовица. След носилото вървели много близки на покойния младеж. Те билимного тъжни. Като видял нещастната майка, Божият Син се смилил над нея и й казал:

Не плачи!
Доближил се до носилото. Допрял се до него. Казал на умрелия:

Момко, тебе думам, стани!
При тия думи мъртвецът се повдигнал, седнал и започнал да говори. А Спасителят го предал на изумената от радост майка. Страх обхванал всички присъстващи. Те славели и величаели Бога и казвали:

Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ!

Възкресяването на Лазар
В близкото до Иерусалим село Витания живял един човек на име Лазар. Той имал две сестри – Марта и Мария. Христос ги обичал и често ходел на гости у тях.

Веднъж Лазар се разболял тежко. Сестрите му пратили да известят на Божия Син за това. По това време Христос бил надалеч. Когато Му съобщили, че Лазар е болен, Той казал:

– Тази болест не е за умиране, а за слава Божия.

След два дни Иисус Христос тръгнал за Витания. Когато пристигнал в дома на Лазар, той бил вече от четири дни в гроба.

Марта чула, че Христос пристигнал. Излязла да Го посрещне и казала:

– Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но зная, че и сега, каквото и да поискаш от Бога, Той ще ти даде.

Иисус й казал:

Лазар ще възкръсне! Вярваш ли?
А Марта отговорила:

Вярвам, Господи, че Ти си Христос, Син Божий!
Излязла и Мария. Разплакала се. Не могъл да сдържи сълзите Си и Христос. Тогава присъстващите казали:

Вижте, колко го е обичал!
Всички се запътили към гроба. Лазар бил погребан в една пещера. Иисус Христос заповядал да вдигнат камъка от отвора на пещерата. Отправил поглед към небето. Помолил се на Своя Небесен Отец. После извикал с висок глас:

Лазаре, излез вън!
И за обща почуда Лазар наистина излязъл жив и здрав.

Тогава мнозина от присъстващите, като видели това необикновено чудо, повярвали в Христа.

Слухът за възкресяването на четиридневния мъртвец Лазар се разнесъл със светкавична бързина из цялата околност. Научили и в близкия град Иерусалим и по цялата страна.

Разказ за кръстната смърт и възкресението на Господ Иисус Христос

Иисус бил осъден на смърт от първосвещениците. Но според закона тяхната присъда не могла да бъде изпълнена без одобрението на Римския управител Пилат.

Било петък сутринта. Пилат дал заповед да доведат Иисус при него. Той Го разпитал за учението Му и за всичко, в което Го обвинявали, но не намерил никаква вина в него.

Понеже иисус бил от Галилея, Пилат казал да го заведат при Ирод, царя Галилейски. Но Ирод също не Го намерил за виновен. Той заповядал да облекат Иисус Христос в бяла дреха – знак за невинност – и Го върнал пак при Пилата.

Но Пилат не искал да вземе вина върху себе си, поискал вода и си умил пред всички ръцете. След това казал:

– Вземете Го и правете с Него каквото искате!

Иисус Христос бил предаден на войниците и на тълпата. Те се нахвърляли върху Него. Вързали Му ръцете, положили на главата Му венец от тръни, били Го с камшици, подигравали Го и Го мъчили.

Синът Божий всичко търпял с кротост и мълчаливо се молил за мъчителите си:

– Господи, прости им, те не знаят какво вършат.

Войниците Го подкарали към една височина край града, наречена Голгота. Върху гърба Му сложили да носи тежък дървен кръст.

На Голгота Иисус Христаос бил разпнат на тоя кръст между двама разбойници, също разпнати на кръстове.

Измъчван твърде дълго Иисус извикал:

– Жаден съм.

Но вместо вода, един от войниците Му поднесъл на копието си гъба напоена в жлъчка и оцет.

Той вкусил и извикал:

– Боже мой, Боже мой! Свърши се всичко. Отче, в Твоите ръце предавам душата Си.

И като преклонил глава, издъхнал.

В същият миг слънцето потъмняло, земята се разтърсила, а завесат в Йерусалимския храм се раздрала на две. Всички се уплашили и избягали.

Привечер в петък дошли добри хора, верни на своя Учител. Те били Никодим и Йосиф Ариматейски. Двамата снели тялото на Иисуса, увили Го в плащаница и Го погребли в градината на Йосиф.

В Йерусалим се разнесъл слух, че на третия ден след смъртта си Иисус Христос ще възкръсне. Властта се бояла да не би Неговите ученици да откраднат през нощта тялото, а после да кажат, че е възкръснал. Затова сложили на гроба Му тежка каменна плоча и поставили въоръжени войници да пазят.

В полунощ срещу неделя земята се разтърсила с бучен Над Иисусовия гроб се появила чудна ослепителна светлина. Иисус Христос възкръснал. Ангел Божий се явил и повдигнал надгробния камък, за да покаже на войниците – пазачи, че гробът е празен.

На другия ден, рано сутринта при гроба Господен дошла Мария Магдалена с други още жени да посетят, според обичая гроба. Но те го намерили празен. На отместената плоча стоял Ангел Господен. Той им казал:

– Не се бойте! Иисус, Когото търсите, възкръсна. Върнете се и обадете на учениците Му!

По Елин Пелин

Червените яйца

Съществувал стар обичай у евреите, особено у бедните, да поднасят яйца на познатите, приятелите и покровителите си в деня на най-големите празници. Това се смятало като израз на радост и уважение.

Св. Мария Магдалина била една от ученичките на Иисус Христос. След Петдесетница, когато всички апостоли тръгнали да проповядват в различни страни, тя заминала за гр. Рим. Явила се при тогавашния император. Поднесла му яйце, боядисано червено, и му казала: “Христос възкресе!”

Яйцето прилича на затворен гроб. Както от яйцето се излюпва пиленце, така от гроба възкръсна Христос и даде на всички ни живот вечен. Яйцето означава и земното кълбо.

Червената боя ни напомня за Христовата кръв. Тя означава още и голяма радост. А има ли по-голяма радост от тази, че Христос възкръсна?

Легенда за червените яйца

Много и различни са легендите за първите червени яйца. Ето една от тях.

Било рано сутринта в деня на Христовото възкресение. Жените мироносици бързали към града да занесат чудната вест, която им бил казал Ангелът. Всеки човек пресрещали с думите:

– Христос възкресе! Наистина възкресе!

Срещу тях се задала и една стара жена. Тя била тръгнала към пазара с пълна кошница яйца. Била нещо сърдита и намусена. Когато жените я пресрещнали, тя се ядосала на тяхната радост и казала:

– Не може да бъде! Ако е вярно, яйцата в кошницата ми да станат червени!

Когато след малко погледнала в кошницата – какво да види! Всички яйца били червени, защото Христос наистина е възкръснал.

БОГ Е В НАС И ОКОЛО НАС

ДОБРОТО В МЕН

Бог се грижи за всички нас. Той е създал човека от земна пръст, а заедно с Божественото Му дихание сме получили и любовта. Проявите на тази любов са безброй. Християнската любов започва с любовта към Бога. Той е Висшето добро. Носейки частица от Неговото дихание, ние носим и частица от Бога в себе си. Той е причината за нашето съществувание. Заедно с Него, в нас живее доброто.

БОЖИЯТА МАЙКА – СВЕТА ДЕВА МАРИЯ

РОДИТЕЛИТЕ НА СВЕТА ДЕВА МАРИЯ

В малкия градец Назарет живеели праведните Йоаким и Анна. Светата Църква ги нарича “богоотци”. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Останалото дарявали на храма и на бедните. Почитали Бога и постъпвали според наредбите Му, но били много нещастни. Нямало радост в дома им. Не се чувал детски глъч под техния покрив. Но в скръбта си пак се обръщали към Бога с вяра и надежда.

На един от големите празници Йоаким отишъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Той искал да принесе жертва на Бога. Застанал пред първосвещеника и му открил желанието си, но първосвещеникът започнал да го укорява, че заради греховете му Бог не го е благословил с деца. Според еврейските обичаи Йоаким не бил достоен да принесе жертва.

Нажален дълбоко, Йоаким излязъл от храма. Вместо да се върне вкъщи, той се отдалечил в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал 40 дни в молитва и строг пост. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща в старините си, както някога Авраам.

Анна тъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. Тя също горещо се молела на Бога да я дари с рожба. Веднъж Анна влязла в градината и спряла под едно дърво, в чиито клони радостно чуруликали малки пиленца. Тази гледка я хвърлила в още по-голяма скръб.

– Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа Те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил Сарра в старините й със син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Изведнъж Ангел Господен застанал пред нея и казал:

– Твоята молитва е чута. Воплите ти преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, Анна отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време Ангелът се явил на Йоаким в пустинята и му съобщил, че молитвите му са чути. Божият вестител изпратил Йоаким в Йерусалим, където щял да се срещне с жена си и да се увери в думите му.

Щастливите съпрузи се срещнали в храма. Разказали си за явяването на Ангела и принесли заедно благодарствена жертва.

На 9 декември светата Православна Църква чества празника Зачатие на света Анна. Девет месеца по-късно – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

СВЕТА ВАРВАРА

През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат човек на име Диоскор. Жена му била умряла. Той отгледал и възпитал единствената си дъщеря Варвара като езичница, защото самият той бил езичник. До навършването на пълнолетие Диоскор я държал далече от всякакво общество. В своето богато жилище, построено на висока кула, Варвара не виждала никого, освен възпитателките и прислужниците си. Веднъж загледана в чудната гледка, която се откривала от прозорците й, девойката възкликнала:

Чия ръка е създала тази красота?
Възпитателките й отговорили, че боговете са създали вселената. Варвара им отговорила:

– Не може всичко това да е създадено от боговете, на които се кланяме! Те самите са творение на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат нито чувство, нито разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

Девойката пораснала и баща й вече мислел да я омъжи. Диоскор разкрил на дъщеря си своето намерение, но тя го помолила да не й говори за това. Бащата решил да не принуждава Варвара, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Наложило се Диоскор да замине за известно време.той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се среща с други млади девойки. Той се надявал, че когато те започнат да се омъжват, Варвара ще последва техния пример.

Случило се друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. Изпълнена с вяра и пламенна любов към Бога, Варвара пожелала да стане християнка. Скоро приела и св. кръщение.

Когато узнал за това, Диоскор страшно се разгневил. Наказанията и заплахите били напразни. Накрая Диоскор завел дъщеря си при управителя на страната – Мартиан. Той не очаквал девойката да прояви твърдост. Дълго я увещавал, съветвал, хвалел красотата й, придумвал я да се откаже от Христа. Варвавра и пред него изповядала и прославила Иисус Христос, Който бил за нея по-скъп от всички богатства и земни радости.

Тогава Мартиан заповядал да бият девойката с волски жили. След дълги мъчения, едва жива, я пренесли в тъмницата. Варвара страдала от раните си, но със сълзи на очи молела Бога не да облекчи мъките й, а да не допусне да се поколебае във вярата си. Молитвата й била чута. През нощта в чудно видение й се явил Самият Цар на славата – Иисус Христос, Който обещал на Варвара вечни блага в царството Си. Болките от раните намалявали, а мъченицата прекарала цялата нощ в молитви към Бога.

На следващия ден отново завели Варвара при управителя. Тя не се отрекла от Христа и била подложена на нови мъчения. Тогава от тълпата излязла една девойка, която била християнка. Името й било Юлияна. Тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява жестокостта на Мартиан. Веднага заловили Юлияна и я подложили на мъчения. Двете мъченици понесли търпеливо и най-ужасните изтезания, като не спирали да се молят. Мартиан видял, че не може да сломи вярата им в Христа и ги осъдил на смърт.

Сам Диоскор повел дъщеря си към лобното място. Войници водели Юлияна. Двете девойки с радост преклонили главите си под меча. Диоскор изпълнил смъртната присъда над дъщеря си.

Още същия ден жестокият баща и Мартиан били застгнати от Божия гняв. Вдигнала се страшна буря. И двамата били поразени от мълния, така че останките им не могли да бъдат намерени, а телата на двете мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм.

Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев. Паметта й се чества на 4 декември.

СВЕТИ СТЕФАН

Броят на повярвалите в Христа бързо се увеличавал. За апостолите било трудно сами да се грижат за общите трапези в Йерусалимската църковна община. Наложило се да бъдат избрани седем души дякони, на които били бъзложени грижите за трапезариите. Началник на тези дякони бил свети архидякон Стефан. Той бил изпълнен с необикновена вяра и сила. Грижел се за най-бедните християни. Св. Стефан бил наклеветен пред синедриона, че говорел хулни думи против Бога. Когато се изправил пред съда, лицето му сияело като лице на ангел. Св. Стефан припомнил цялата история на юдейския народ и ясно изтъкнал Божието ръководство и промисъл за спасението на човешкия род. Той смело и вдъхновено свидетелствал за Иисус Христос като Спасител и Господ.Еврейските водачи насъскали тълпата срещу светеца. Извели го вън от града и започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молел:

Господи Иисусе, приеми духа ми!
След това коленичил и извикал с висок глас:

Господи, не им зачитай тоя грях!
Като изрекъл тези думи, Стефан починал.

Той пръв се увенчал с мъченически венец заради вярата си в Христос. Затова го наричаме “първомъченик”.

Св. Предание разказва, че пресв. Дева, придружена от св. Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено на зверовете и птиците, но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, взел тялото му и го погребал в имението си.

Паметта на св. първомъченик и архидякон Стефан честваме на 27 декември – третият ден от Рождественските празници.

СВЕТИ ТЕОДОР ТИРОН

В началото на четвъртото столетие след Рождество Христово постъпил в римската армия един младеж на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка поискал момъкът да принесе жертва на езическите богове, Теодор заявил, че е християнин и отказал да се поклони на идолите. През една нощ Теодор подпалил един от идолските храмове, воден от ревност към истинската вяра. Това било забелязано от някои езичници, които доложили на градоначалника.

Теодор бил призован пред съда. Той без страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той заплашил момъка и с по-жестоки мъчения. Теодор спокойно му отговорил:

– Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки, защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти Го не виждаш, защото не гледаш с духовни очи.

Управителят заповядал да отведат Теодор в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, защото искал да го умори чрез глад. Нощем, когато Теодор се молел, станало чудо. В килията му се явил сам Господ Иисус Христос и му рекъл:

– Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата.

Укрепен от чудесното видение и изпълнен с неизразима радост, Теодор паднал на колене и започнал с песни да прославя Господа. Стражите чули пеенето, приближили се до прозореца и с изумление видели, че около Теодор има много прекрасни мъже с бели дрехи, които пеели заедно с него. Уведомили управителя. Като чул пеенето, той помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били невредими. Не можели да знаят езичниците, че Ангели небесни били изпратени да подкрепят Теодор. Отворили вратата, но вътре намерили само затворника с вързани ръце. Лицето му сияело с чудна светлина.

На другия ден отново повикали Теодор пред съда. Управителят започнал да го увещава да принесе жертва на идолите, като му обещавал големи дарове и почести. Теодор вдигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо отговорил:

– Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!

Подложили Теодор на жестоки мъчения, но той само възкликвал: “Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми” (Пс. 33:2).

Накрая управителят осъдил момъка на смърт. Слугите събрали дърва и запалили огромна клада сред площада. Мъченикът не се уплашил от пламъците. Прекръстил се и сам влязъл в огъня. Светият Дух веднага слязъл върху него и взел душата му. Изумени, присъстващите видели как една светкавица се издига нагоре и изчезва в небето.

Изминали повече от петдесет години след този ден. Християнството победило. Самият римски император Константин приел светото Кръщение. Но след смъртта му на престола се възкачил Юлиян, наречен Отстъпник. Той поискал да върне езичеството и идолските жертвоприношения. Той мразел християните, но не можел вече да ги избива. Затова решил да ги направи за смях. Знаел, че преди Великден вярващите спазват строг пост и се разкайват за сторените грехове. Особено строго те спазват поста през първата седмица на светата Четиридестница. За да ги подиграе, Юлиян наредил всички храни, които ще се продават на пазара в Цариград през тази седмица да бъда поръсени тайно с кръв от животни, принесени в жертва на езическите богове. Така, без да знаят, християните щели да омърсят и тялото, и душата си.

Неочаквано в дома на цариградския епископ Евдоксий се появил непознат мъж и го предупредил за коварния замисъл на императора. Евдоксий бил поразен от чутото. Той не знаел как ще се изхранват християните през тази седмица. Тогава мъжът го посъветвал да вземат сухи житни зърна от църковния хамбар, да ги накиснат във вода и да ги смесят с мед. С това “коливо” щели да се хранят през първата седмица на Великия пост. Учуденият епископ го запитал кой е той и защо се грижи така за християните.

– Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон и съм пратен от Бога в помощ на християните – отговорил светецът и станал невидим.

Евдоксий изпълнил заръката на св. Теодор и цяла седмица християните се хранели с коливо. Императорският замисъл се провалил и Юлиян заповядал храните да се продават както преди. За благодарност към св. Теодор, Църквата запазила обичая да се почита паметта на светия великомъченик в първата събота от Великия пост. На този празник, наричан от всички Тодоровден, коливото заема почетно място на трапезата.

СВЕТИ МИНА

Св. Мина е роден през 250 година в Никио (дн. Кайро) в Египет. Родителите му били езичници. Рано напуснал родината си и станал войник. Служел в конницата на Руталианите в Мала Азия. Мина тайно приел християнството.

Императорската заповед за преследване на християните разстроила младия воин. Той избягал от войската и се изкачил на близката планина. Останал в уединение дълго време. Мъките и страданията на християните не можели да го оставят безучастен. Мина смело изповядал пред управителя Пир и много други идолопоклонници своята вяра в Иисус Христос. Заради това той бил подложен на жестоки мъчения, но нищо не сломило светеца. Управителят Пир издал заповед св. Мина да бъде обезглавен. Присъдата била изпълнена на 11 ноември. Тялото и главата му били хвърлени в огън, но част от мощите на светеца не изгарят. Те били пренесени в Египет и погребани в Мареотската пустиня. На това място възникнал цял град, носещ името на св. Мина – Менаполис. Били издигнати множество църкви, монашески постройки и баптистерии.

Св. Мина става общохристиянски светец. Почитан е и като чудотворец и покровител на пътуващите. Вярващите се обръщат за помощ към него в най-различни случаи, особено при търсене на загубени вещи.

Паметта на светеца се чества на 11 ноември.

СВЕТА ЕКАТЕРИНА

През IV век в град Александрия живяла една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но се налагало да крие вярата си, поради жестоките гонения срещу християните. Екатерина била надарена с рядка мъдрост и красота.

Богати князе искали ръката й, но тя отказвала на всички и казвала на своите близки:

– Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост.

Един пустинник разкрил на девойката, че съществува Момък, Който не се равнява, а я превъзхожда във всичко, а съвършенствата Му са толкова големи, че е невъзможно да се опишат. Старецът й казал, че Той се е родил по чудесен начин от пресвета Дева Мария. Екатерина пожелала да види този Момък. Пустинникът й дал една икона на светата Дева с божествения Младенец. Поръчал на девойката да занесе иконата вкъщи и да прекара нощта в молитви пред нея.

Екатерина послушала стареца. По време на молитвата си тя заспала от умора и видяла чуден сън. Присънило й се, че света Богородица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Напразно се стараела Екатерина да види лицето на Младенеца – Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Божията майка молела Сина си да погледне девойката, хвалела нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна и поради това Той не иска да я погледне.

– Нека отиде при стареца – казал Той – и от него ще узнае какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.

Сънят дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отищла при стареца, паднала на колене и го помолила за съвет и помощ. Той й обяснил истинската вяра, пазказал й за райското блаженство, за гибелта на грещниците. Екатерина повярвала в Христа от цялото си сърце и приела от стареца свето кръщение.

Девойката се върнала у дома си. Дълго се молила и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията майка, но сега лицето на Младенаца се обърнало към Екатерина и Той кротко и милостиво я гледал.

Угодна ли Ти е сега тази девойка? – запитала св. Дева.
– Сега – отговорил Младенецът – тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал:

– Не търси земен годеник!

Екатерина се събудила силно развълнувана и видяла пръстена на ръката си. От тогава тя се променила. Не мислела за нищо земно, а душата й се изпълнила с божествена любов.

В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар – гонител на християните. Той организирал езически празненства.