Светци и животни – разказ от Ваня Станчева

Малки читатели!

Може би във вашия дом вече живее някакво животно, например куче. Или пък много искате родителите ви да ви подарят рибки или папагал. Колко е приятно да четеш книга, а до теб на дивана да се е сгушило и да спи свито на кълбо коте! Заедно с хората отдавна живеят крави и кози, патици и гъски, коне и кучета. Ние ги обичаме, грижим се за тях и те в замяна ни дават много хубави неща. Наричаме ги домашни животни.

– Но колко е жалко, – ще кажете вие, – че не можем да сме приятели с дивите животни! Да можехме да се разходим по улицата с лъв или тигър! Защо дивите животни не са дружелюбни с хората?

Да, сега не са дружелюбни, но не винаги е било така. Когато Господ създал първите хора Адам и Ева, ги сложил да живеят в Райската градина сред великолепни дървета и треви. Редом с тях живеели и животните. Хората и животните живеели в мир, разбирали си езика. Но хората не послушали Бога и този порядък се нарушил. Нямало вече в душата на човека мир, и животните престанали да го обичат и да го слушат. Разбягали се от хората. Силните животни враждуват с човека, а слабите бягат и се крият. Само домашните животни продължават да се подчиняват на хората.

– А в цирка? – ще кажете вие. – Нали в цирка дивите животни слушат дресьора! Мечката танцува, а лъвът скача през обръч. Да, така е. Но всичко това животните го правят не по своя воля. Те са били обучавани дълго, затова и изглеждат уморени. С радост биха се разбягали по своите дупки и бърлоги и никога не биха се върнали в цирка.

– Но нима не е имало хора, при които дивите зверове са идвали сами, по своя воля и са живеели с тях мирно, като домашни животни?
Имало е. Това са били свети хора, християни, живели преди много векове. Те излъчвали любов и доброта – затова при тях идвали не само хора, но и животни, и то даже най-свирепите. И от тази божествена любов и благодат дивите животни ставали мирни и кротки. Ето за това искаме да ви разкажем сега.

Свети Власий благославя животните

Още от древност като покровител на домашните животни е бил почитан св. Власий. към него се обръщали с молитва, когато неочаквано се разболявал кон или се изгубвало теленце. Защо точно към него се обръщали за помощ?

През ІV век, когато император Ликиний преследвал християните, жителите на град Севастия помолили своя епископ св. Власий да напусне града и да се скрие от преследването и мъченията. Св. Власий послушал обичащите го хора и се заселил на планината Аргеос, окръжена от гори, в които имало много животни. Дивите зверове често идвали при пещерата на светеца. Те търпеливо чакали да завърши молитвата си. Старецът излизал от пещерата и благославял животните, а те започвали радостно да бягат, пълзят, скачат, да лижат ръцете му и да се галят в него. Болните лекувал като възлагал ръце над тях.

Веднъж слуги на императора ловували на планината Аргеос и видели множество играещи животни. При това лъвовете не обиждали елените, а мечките не закачали зайчетата. Св. Власий забелязал ловците отдалеч. Благословил животните и тихо им казал:

– Отивайте си по-скоро, че ловците ще ви убият!

Когато ловците се приближили видели, че от животните няма и следа, а пред тях стои побелял старец.

– Ти си магьосник! – казали ловците. – Как успя да накараш зверовете да те слушат?
– Аз не съм магьосник, а християнин още от младини. Враговете на вярата ме прогониха от града. За мен е по-добре да живея с дивите зверове, отколкото със злите хора, врагове на Христа.

Много години живял в изгнание св. Власий. През всичкото това време той се молел за хората, дори за своите врагове. При него идвали и диви зверове заради добротата, ласките и любовта.

Дивите зверове се прекланят пред св. мъченик Неофит

Това се случило през ІV век. Св. Неофит бил още съвсем млад, когато получил откровение да посвети живота си на Господа. Той се простил с родителите си и отишъл в планините около Никея. Там той намерил пещера, където решил да се засели. А във тази пещера живеел лъв, който излязъл срещу младежа и сърдито заревал. Тогава Неофит ласкаво и спокойно казал на звяра:

– Господ ме доведе тук и ми заповяда да живея в тази пещера. Моля те, намери си друго жилище!

И лъвът покорно си тръгнал. А светецът се заселил в пещерата. Ангел му носел храна. Но езичниците, врагове на Христовата вяра, разбрали къде живее св. Неофит. Хванали го и решили да го хвърлят на дивите зверове. Завели мъченика на арената на цирка. Трябва да знаете, че циркът в древност съвсем не бил като сегашния: там не се възхищавали на ловкостта на гимнастиците и не се смеели над тъжните клоуни. Там езичниците се „наслаждавали” над публичното наказание и жестоките битки между гладиатори, харесвало им да гледат страдания и смърт. И ето че привързали св. Неофит към един стълб на арената и пуснали диви мечки. С рев те се хвърлили към светеца, но изведнъж като че някаква сила ги спряла. Мечките наклонили глави към нозете на мъченика и тихо се отдръпнали. Тогава мъчителите пуснали от клетката един лъв.

– Този гладен звяр ще го разкъса на части! – предвкусвали зрелището езичниците.

Злобно ревейки, лъвът скочил към светеца, но изведнъж спрял и застинал, а след това започнал да лиже краката на мъченика. Това бил същият лъв, който отстъпил пещерата си на светеца!

– Здравей, приятелю! – казал св. Неофит. – Ти ме позна! А сега иди в нашата пещера и живей в нея – аз повече няма да се върна там.- И добавил, защото лъвът не искал да си тръгне и седял тъжно в краката на мъченика: – Върви, върви! И недей да причиняваш зло на тези хора – светецът вдигнал добрите си очи към мъчителите.
Лъвът, ревейки, се мятал по арената, но, подчинявайки се на светия мъченик, никого на нападнал. След това счупил вратата на цирка и избягал в пустинята. Разярените мъчители се нахвърлили върху св. Неофит и го пронизали с копия. Те така и не разбрали защо станали толкова кротки свирепите хищници и каква сила преобразила животинският им нрав.

Мъдрата врана и преданите лъвове

А на св. Антоний, живял през ІV в., лъвовете помогнали като верни приятели.

Веднъж през нощта Господ му открил, че на другия край на Египетската пустиня живее отшелник, с когото трябва да се види. И деветдесетгодишният старец се отправил на дълъг път. Труден бил пътят през пустинята: слънцето жари, няма вода, само вятърът гони горещият пясък. Пред старецът вървяла хиена, която му показвала пътя. Тя го завела до една пещера, чийто вход бил закрит от палма. Антоний влязъл в пещерата и в полумрака едва успял да разгледа молещия се човек. Това бил преп. Павел Тивейски. Старците се прегърнали.

И тогава се случило нещо удивително – към тях се спуснала една врана с хляб в човката.

– Господ ни е устроил трапеза, – казал св. Павел. – Всеки ден аз получавам от Него по половин хляб, а сега, заради твоето посещение, Той ни е изпратил цял.
След като се нахранили Павел казал на другаря си, че скоро ще умре и че Антоний бил изпратен от Бога да го погребе. Заплакал Антоний, излязъл от пещерата, започнал да се моли да не прибира Господ другаря му. И видял дивно видение: необичайно ярка светлина, ангели пеят, ликовете на пророците, апостолите и преп. Павел сред тях. Св. Антоний се върнал в пещерата и видял, че преп. Павел вече е починал.

Цяла нощ плакал и се молил св. Антоний над тялото на другаря си. Настъпило утрото. Трябвало да се изкопае гроб, а нямало лопата. Земята била камениста, изсъхнала от голямата горещина. Изведнъж пред него се появили два лъва. Те много години дружали с преп. Павел. Преклонили глави пред починалия и започнали да ровят земята с лапите си. И св. Антоний благодарил на Бога за тези помощници.

Послушните лястовички

В житията на светиите има много примери как думите, казани с вяра, ги разбират дори дивите зверове и птици. Веднъж св. Акакий, епископ Милитински, живял в началото на V век, проповядвал в храма. Под стряхата писукали лястовички, които си строяли гнезда. Те силно цвърчели и прелитали над главата на светителя, пречейки на хората да слушат проповедта му. Тогава св. Акакий се обърнал към птиците:

– Мили лястовички! В името на Твореца, моля ви, не ми пречете да проповядвам!

И, за почуда на всички в храма, в този час се възцарила тишина. Послушните лястовички излетели от храма. Върнали се в гнездата си чак тогава, когато светецът завършил проповедта си.

Свети Мамант угощава войниците с мляко от диви кози

Това се случило през ІІІ в. Недалеч от град Кесария Кападокийска, в планината, живеел св. Мамант. Ден и нощ той се молел за хората, молел Бога езичниците да повярват в Христа. Хранел се с мляко от диви кози, правел и сирене. Понякога слизал от планината и раздавал сирене на бедните.

Но управителят на областта ненавиждал християните и ги преследвал жестоко. Веднъж той изпратил войници да намерят св. Мамант и да го доведат в града. Войниците бързо намерили колибата на светеца.

– Заповядайте, деца мои, нагостете се, – ласкаво ги посрещнал старецът. Той ги нахранил със сирене и мляко.

Изведнъж в колибата започнали да влизат животни. Първо дошли кози, после хиени и лъвове. Войниците се изплашили.

– Не се бойте, това са мои приятели – успокоил ги Мамант.

Войниците се удивили на това приятелство, станало им жал да предадат стареца на сигурна смърт. Но ако не изпълнят заповедта, управителят ще ги убие. Старецът като че чул техните мисли и казал:

– Деца мои! Не искам да пострадате заради мен. Водете ме при управителя.
И войниците повели светеца към града. По целия път св. Мамант бил съпровождан от най-големия му другар – един лъв. Управителят на Кесария се опитал да застави светеца да се отрече от Христа и да се поклони на езическите богове. Но светецът не предал своя Господ и приел мъченическа смърт.

Необикновената лодка

През ІV в. в Египетската пустиня живял светец на име Елий. Живеел той в пещера, изнурявайки тялото си, но укрепвайки духа си с молитва и пост. Господ му пращал храна по чуден начин – светецът я намирал пред пещерата си.

Светецът накусвал от нея малко, а останалата носел в съседния манастир.
Веднъж, докато носел храната на братята от манастира, Елий видял стадо диви осли. Изморен от тежкия товар, Елий заповядал на едно животно да дойде при него в името Божие. Оселът дошъл при светеца и подложил гръб под товара. Заедно продължили по пътя и скоро стигнали до голяма река. След като не намерил лодката на обичайното място, Елий се замислил как да премине на другия бряг. Изведнъж от водата се показал огромен крокодил. Този кръвожаден крокодил бил погубил много хора. Но при вида на човека, който с кротък глас призовавал Иисус Христос, крокодилът, като че забравил своята жестока природа, доплувал до светеца и му предложил гърба си. Преподобният седнал върху крокодила и така преплувал реката.

В манастира всички се удивили на това чудо:

– Как стигна до тук? Та нали в реката се е появил ужасен крокодил!
– Господ Бог ми изпрати лодка, – с усмивка отговорил старецът.

Чудната дружба

Християните в Египет и Палестина се отдалечавали от суетата на света в пустините, а руските светци си строяли келии (колиби) в дивите гори и на гости при тях идвали не лъвове и крокодили, а вълци и мечки.

През ХІV в. живял преподобният Сергий Радонежкий – свят подвижник. Дълго време негово уединено жилище била малка келия в гората. А гората била пълна със зверове и птици. Всички те заобичали светеца и често го навестявали. Ту вълк ще притича в градината, където работи старецът, ту семейство мечки ще заповяда на гости.

А веднъж точно пред колибата свети Сергий срещнал огромна мечка. Тя била гладна. На Сергий му станало мъчно за животното и му изнесъл своя обяд – парче хляб. От този момент мечката се привързала към преподобния. Всеки ден тя идвала при колибата и се гощавала с хляба, който старецът оставял за нея на един пън. Преподобният поделял храната си с животното дори когато хлябът бил съвсем малко. Ако св. Сергий се молел в този момент, мечката търпеливо го чакала докато завърши и нагости другаря си.

Друг руски светец, Серафим Саровски, също дълго живял в гората. Полянката и своята келия той наричал „пустинка”, в памет на отшелниците, живели в пустинята. Чудотворецът Серафим дарявал своята любов на всяко живо същество, било то човек или животно. „Радост моя” – така се обръщал той към всеки, който идвал при него.

Често в горската „пустинка” на светеца наминавал един мечок. Той идвал, угощавал се, подлагал огромната си глава за ласки, и доволен лягал в нозете на стареца като вярно куче.

– Господ ми прати звяра за утеха – казвал св. Серафим, галейки мечока по рошавата козина.

Авва Вина и хипопотама

А на св. Вина се подчинил огромен звяр – хипопотам. На брега на реката, където живеел уединено отец Вина, имало ниви на местните жители. И ето че някой започнал да унищожава техните посеви. Разтревожените земеделци отишли при светеца с молба за помощ.

Тогава св. Вина застанал на брега на реката и с тих глас казал:

– В името на Иисуса Христа ти заповядвал да не опустошаваш повече тези ниви!
И изведнъж от водата се показал огромен хипопотам. Гледайки светеца той кимнал с глава, като че в знак на съгласие, и отплувал по течението на реката. Повече никой не го видял по тези места.

Тази слава на новозаветните праведници чувствуват дори дивите кръвожадни зверове. В житието на св. Симеон Стълпник се разказва как някога при неговия стълб* допълзяла огромна змия, дълга 16 сажена**. Тя му показала окото си, в което бил попаднал голям трън, и сякаш молела великия стълпник да й помогне. Св. Симеон прекръстил окото й и трънът излязъл от него. От благодарност за изцелението змията една седмица лежала пред стълба, протегната в цялата си дължина. Поклонниците, които идвали при стълпника, за да получат наставление и здраве, се изпълвали с трепет и ужас, виждайки това страшно чудовище. Затова св. Симеон казал на змията: „Ти твърде много плашиш Божиите хора, които идват при мен, отиди си от моя стълб“. Тогава змията, като разумно създание, послушала Божия угодник и веднага се отдалечила.

В Лавсаика пък се разказва, че някога св. Макарий Александрийски седял в преддверието на своята килия, цял потънал в богомислие. Неочаквано при него дошла една хиена – хищен див звяр. Тя бутнала с главата си вратата, влязла в преддверието, където седял св. Макарий и оставила пред нозете му своето сляпо хиенче, безмълвно молейки светеца да го изцери. Великият Божий угодник вдигнал от земята сляпото зверче, помолил се, после плюл в очите му и то веднага прогледнало. Хиената го взела и си отишла с него. На следващия ден тя донесла на св. Макарий една овча кожа. Като я видял, преподобният казал на хиената: „Ти сигурно си разкъсала нечия овца, иначе откъде си могла да вземеш тази кожа? Няма да приема от теб това, което е придобито несправедливо“. Хиената навела глава, застанала на колене пред нозете на светеца и сякаш го молела да вземе кожата, но той й рекъл: „Нали ти казах – няма да я взема, ако не ми дадеш обещание, че вече няма да ядеш овцете на бедните хора.“ Тогава тя пак навела глава, като че ли се съгласявала с думите на светеца. Тази кожа била наречена „дарът на хиената“ и Божият раб я подарил на преподобна Мелания Римлянка.

Вие знаете, мои възлюбени в Христа чеда, как на преп. Герасим Йордански е служел лъв, а на преп. Серафим Саровски – мечка.

На праведната игумения Евпраксия от Староладожката обител (Новгородска област) пък служели вълци. Когато зимно време тя отивала да се помоли в един малък параклис навътре в непроходимата гора и след това на ски се завръщала в монастира, вълците бягали от двете й страни като нейни верни стражи. Те разбирали думите й и се подчинявали на най-малкото движение на ръката й. Така вълците пазели праведницата, като я изпращали до самите монастирски врати.