Тържество за Благовещение – Празник на майките

Молитва: Отче наш

Боголюбиви отче, уважаеми майки и баби,

Добре дошли на нашия празник, посветен на всички жени. До 1947 година Благовещение в България е бил официален празник на българската жена. В навечерието на празника учениците от Неделното училище изучаващи православна религия ще ви поздравят с кратка програма.

/Момиче седи на стол и чете книга/

Когато навършила пълнолетие Девицата Мария трябвало да напусне храма, където родителите и я оставили, когато била 3 годишна. Според тогавашните закони тя трябвало или да се върне при родителите си, или да се омъжи.
Родителите и били починали. Тя не искала да се омъжи. Била вече решила и обещала пред Бога и пред себе си да не встъпва в брак, а да се отдаде само в служба на Бога.
По тогавашната традиция я приел неин далечен възрастен роднина – Йосиф. В неговия дом тя продължила да води скромен живот, както в храма.
Един слънчев ден, когато Светата девойка седяла вкъщи и четяла Словото Божие, станало чудо!
Неочаквано пред нея застанал Божий ангел на име Гавраил. Той държал цвете в ръце

Ангел:
-Радвай се, благодатна! Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените, защото ти едничка между тях се удостои да станеш майка на благословения Божи Син и цялата земя ще се изпълни с Неговата слава.
Дева Мария:
-Как ще стане това, след като аз нямам мъж и съм дала обещание пред Бог да остана девица?

Ангел:
-Не бой се! Господ е избрал Тебе измежду всички жени на света! Дух Свети ще слезе върху Ти и силата на Всевишния ще Те осени. Ето ти ще родиш дете. То ще бъде Син на Бога и ще му дадеш името Иисус. Той ще бъде велик Цар, царството му ще бъде Божие и няма да има край. Бог ще се погрижи затова. Старата Елисавета също ще роди син.

Четец: Кротката и добра Мария не очаквала такова голямо щастие и такава висока чест, затова със смирение казала на Ангела:

Дева Мария:
-Всички дела на Господа са чудни и прекрасни! Ето ме. Аз съм дъщеря на Бога. Нека с мене стане така, както Бог иска.
Четец: След като изрекла Мария тези думи, ангелът изчезнал.

Дева Мария:
-Трябва по-скоро да отида у Елисавета, тя е толкова стара и все пак ще има дете. Бог е чул молитвите и.
Четец: Елисавета била братовчедка на Мария. Тя и съпругът и свещеник Захария нямали деца. Били възрастни и не вярвали вече, че ще имат дете, но Бог чул молитвите им. Ангел Гавраил съобщил на свещеник Захария, че скоро жена му ще роди син и ще го нарекат Йоан, който ще е служител на Господа.
Мария започнала да се стяга за път . След дълго пътуване Мария пристигнала в дома на Захария и
Елисавета. Щом я видяла възрастната жена възкликнала от радост:
-Ето майката на моя Господ!

Четец: Бог се явил на Елисавета и и разказал, че Мария ще роди Иисуса. Мария също била много щастлива.

Мария: – Бог ме е избрал измежду всички жени. Аз ще родя Син, Той ще направи всички хора щастливи!
Радостната вест, която Мария чула от Ангела е радостна за всички хора по света, затова и явяването на Ангела Господен се нарича „Благовещение“, което означава добра, радостна вест и се чества от Православната ни Църква винаги на 25 март.

Нека се опитаме и ние да подражаваме на Света Дева Мария в Нейната вяра, молитва и доброта. Тя винаги откликва на нашите молитви, ако те са чисти и добронамерени.

Пее се: „Богородице, Дево…“
Майко, мила, под закрила
имай всички нас,
с радост чиста и лъчиста
ние всички като птички
Да сме всеки час.

Ний ти пеем и копнеем
в твойта чистота
дай ни сили, вихрокрили,
да вървиме и твориме
мир и доброта.

Четец:
Доброта ли е – Тя е най-добрата
Кротост ли е – Тя е най-кротката!
Смирение ли е – Тя е най-смирената
Благост ли е – Тя е преблага!
Святост ли е – Тя е всесвятост!

Пречиста, Дево, Майко най-благата,
Царице на небето и земята
Молитвата ми чуй, царице дивна,
та да не би от пътя прав да кривна!

Че малко му е нужно на човека,
макар поел по Божията пътека,
в странична уличка за миг да свърне
и всичко в него в мрак да се превърне.

Моли Твореца на земята и небето
така да укрепи във мен сърцето,
че да пребъдвам свято в Неговата воля
за туй, Царице вечна, Ти се моля!
О, майко наша – Майчице Ти свята!
О, Майко наша – ти на всички Майка стана
Чрез своя Син – Спасител на света!

Тя е душата на православните християни. В нея са събрани всички достойнства и съвършенства на човешката личност. Чрез Нея Господ дойде при нас, чрез Нея ние отиваме при Господ. Тя е Стълбицата, по която Бог слезе при човека и по която човек възлиза при Бога.

При тебе прибягвам, Майко Божия, приеми ме под майчиното крило на твоето милосърдие! Погрижи се за мене и ме отбрани от всичко лошо! Защити ме и ме спаси! Помагай ми винаги във всяка неволя! Избави ме от всяка злополука и нещастие, о мила небесна Майко, пречиста Богородице! Амин.

Пее се: Возбранной Воеводе

Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.

Когато сутрин слънцето огрее
креватчето ми с първите лъчи
над мене мама тихичко се смее
и свежда нежно ласкави очи.

Когато вечер слънцето залязва
зад сините далечни планини
тя дълго чудни приказки разказва
гласът и нежно в стаята звучи.

Любима мамо, майчице добричка,
когато сбъркам ти не се сърди,
аз още съм немирна малка птичка,
но обич има в моите гърди!

До твоето сърце голямо
живея, расна всеки ден.
С поклон благодаря ти, мамо,
и с лик, от тебе озарен.

Опора ми е твойто рамо
при всяка радост или жал.
С любов благодаря ти, мамо ,
и с взор, за тебе засиял.

Дори в усмивката ти само
усещам ласка на крило.
С цветя благодаря ти,мамо,
пред тебе в почит свел чело.

В сърцето си,от радост нямо,
аз твойте нежни песни скрих.
Благодаря ти,мила мамо,
с поклон,с любов,с цветя и стих!

На тебе мила мамо,
поднасям тез цветя
и теб обичам само –
едничка на света.

Без тебе аз какво съм –
цветенце без роса.
Очите твои мили
са ясни небеса.

Сърцето ти е пламък
и извор, красота.
О, сладка моя мамо –
едничка на света.

Когато порасна ей толкоз голяма
ще ставам най-рано, ще будя аз мама.
Но не за да бърза за работа тя,
а просто да почне с усмивка деня.

Ще мия, ще чистя, а моята мама
така ще се радва, че ставам голяма,
че може спокойно да става, да ляга
и няма да има в очите й влага.

Когато порасна ще свалям звездите-
да топля на мама сърцето, очите.
Когато порасна…Но още съм малка
и нежна искричка на моята майка.

Учудваш ли се,мамо,че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри…
Косата ти навярно е забравила
дъха на позабравените пръсти…

Не смееш даже поглед да преместиш-
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми,
която толкоз често е затръшвала вратата!

Не се страхувай,мамо!
Порасна непослушното момиче!
Аз знам,че можеш,затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам…

Мамо, ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.
Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.
Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .
Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.
А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък.
Задето песни си ми пяла,
край мене ден и нощ си бдяла
и ме научи да се трудя
и рано-рано да се будя,
три думи ще ти кажа само:
— Благодаря, обична мамо!
„БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО, ЧЕ ТЕ ИМА,
ЗА МЕН СИ ТИ НЕЗАМЕНИМА!
БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО, ЧЕ СИ МЕ РОДИЛА!
ТИ СИ, МАМЧЕ, МОЯТА ЗАКРИЛА…

… ОБИЧАМ ТЕ, ЧУВАШ ЛИ, МАМО,
ЕДНА ЕДНИЧКА СИ МИ САМО!
ОБИЧАМ ТЕ, МАЙЧИЦЕ СВЯТА,
ПО-ЦЕННА СИ ОТ ВСИЧКО НА ЗЕМЯТА!!! “

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
„Мамо мила, скъпа моя мамо!“

Не погубвай жената, живота ти дала!
Не я огорчавай, не я тормози!
Тя себе си, ако трябва, за теб би продала,
само и само, добре да си ти.

За обич копнее, за радост човешка.
Не я нагрубявай, че много боли.
Защо не разбираш? Има ли грешка,
която майката до днес не прости?

Забрави ли дните и нощите будни,
за твоето здраве над тебе да бди,
тревогите майчини, сълзите ненужни –
море от страдания?…Но тя победи.

Светица е майката! Поклони и се ниско.
Поискай и прошка, ръка целуни.
Децата ти черпят мъдрост от близко,
на любов и добро ги ти научи!

Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е сърцето на майката!

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

– Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

– Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

– Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

– И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни… И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език…

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

– Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

– И за това съм помислил… – отвърнал Бог – Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва…

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

– Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

– Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел… МАМО!

Презентация

Поздрав от мен
Дава се думата на свещеника
Поднасят се цветя саксийни цветя на майките.

 

Автор: Цветанка Костуркова

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *