ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА СПОРЕД СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРСКИ – 1 ЧАСТ
Всички знаем, че днес както никога досега, нашите деца са изложени на всевъзможни опасности и предизвикателства от всякакъв вид. Тези предизвикателства не са вече вън от нашия дом, но са влезли до голяма степен вътре, дори в стаите и чантите на нашите деца, след като е достатъчна само една обичайна употреба на компютър, интернет или телевизия, и всеки, който иска може да види и научи всичко. Тази наша действителност за съжаление е безпощадна и неумолима, и искаме или не, нашите деца израстват в тази среда, и колкото и да ги предпазваме, опасността е във всеки момент близо до тях. И докато са малки и ни слушат е добре, какво се случва обаче когато навлязат в пубертета, както и с навършването на пълнолетието? Това е болен въпрос на повечето чувствителни и отговорни родители.
Темата, с която ще се занимая, е: възпитанието на детето според стареца Паисий.
По благоволението на всеблагия Бог ни бе дадено благословението да познаваме отблизо преподобния старец Паисий, да го видим, да го чуем и докоснем ръка за ръка обитаващата в него благодат на Пресветия Дух. Така, посредством боговдъхновените негови слова и писания ще се опитам да ви разкажа с малко думи, кои са възгледите и учението на преподобния старец за възпитанието на децата.
Както всички светци, така и старецът Паисий локализира началото на възпитанието на децата дори преди самото им раждане; възпитанието на детето започва от бременността, казва старецът. Ако майката, която носи плода се нервира и притеснява, ембрионът в нейната утроба се вълнува. Докато, ако майката се моли и живее духовно, детето в нейната утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, тя трябва да се моли, да изследва малко от Евангелието, да пее, да няма стрес, както и другите да внимават, като не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди ще е осветено и родителите няма да имат проблем с него, нито когато е малко, нито когато порасне.
Нашата Църква винаги е вярвала, а днес науката тържествено я оправда чрез изследването и разчитането на генетичния код (ДНК), че още от първия момент на зачатието в майката, имаме съвършен човек. Следователно възпитанието започва от първия момент на влизането на новия човек в този свят. Затова преподобният старец говори толкова категорично за периода на бременността, защото вече научно е прието от всички, че ембрионът приема влияния от психологията на бременната майка, но дори и от околната среда. Днес говорим за психология на ембриона като наука, от която проличава колко важен е този период от живота на човека, в който започва да приема първите добри или лоши семена на влияние, още оттогава, когато е бил ембрион. Главно обаче родителите са тези, които въздействат пряко във възпитанието на ембриония човек, и специално бременната майка.
Колко са майките, които са водили свят живот и са имали осветени деца! Ето, майката на стареца Хаджи-Георги. Дори и млякото на тази благословена майка, от което е сукал Гавриил, светското име на стареца Хаджи-Георги, е било аскетическо.
Родителите имат отговорността за възпитанието още от ембриона възраст. Ако родителите, казваше преподобният отец, във времето когато детето е все още в корема на майка си, се молят, живеят духовно, детето ще бъде осветено. И ако впоследствие му помогнат духовно, то ще стане осветен човек и ще подпомогне обществото.
Доколкото възпитанието на детето започва от неговата ембриона възраст, много повече то продължава, когато вече детето се роди и е под настойничеството на своите родители. Затова родителите трябва да чувстват голяма благословия, голяма привилегия, но и голяма отговорност за това, че са станали родители на един нов човек, на един образ Божи в този свят. Бог, казва старецът, е дал на първосъздадените, на Адам и Ева, голямата благословия да станат Негови сътворци. Впоследствие родителите, прародителите и т.н., са сътворци на Бога и те, защото дават тялото.
Веднага щом майката и бащата приемат радостта като поемат детето в ръцете си, същевременно поемат и отговорността за възпитанието на този нов човек, на тяхното дете, чиято първа цел на живота е да стане подобен на своя баща Бог, обичайки свободно и изцяло Христа, отхранен с благодатта на Светия Дух в светите тайнства на Православната Църква на нашия Христос. Родителите трябва да знаят, че тяхното им дете, колкото и да е ангелче, носи наследствено в себе си последствията на паденията, разчупването на образа Божи и влечението на съществуване му към лукавите неща още от неговата младост. Затова, като един добър педагог, преподобният Паисий казва: родителите трябва да подпомагат децата духовно когато са малки, защото тогава и слабостите им са малки и лесно могат да се отсекат. Те са подобно на пресен картоф, който, ако малко го постържиш, той се обелва. Когато обаче остарее, ти трябва да вземеш нож и да го очистиш, ако пък има и някое черничко, ще трябва да проникнеш и още по-дълбоко.
Възпитанието на децата е необходимо от малка възраст, защото в тази възраст влизат добрите принципи и благите семена, които впоследствие ще дадат добрите плодове. Всички ние имаме опит, колко влияе детската възраст върху живота на човека, така че когато психолозите се занимават с многобройните психологични проблеми на съвременния човек, те винаги прибягват до тяхната детска възраст, търсейки да открият там причините и травмите, които въздействат върху целия остатък от живота. Родителят трябва да знае, че възпитанието е подобно на медицинското изкуство, което от една страна трябва да лекува, борейки се срещу микробите, засилвайки обаче организма чрез лекарствена терапия, за да функционира той нормално. Отнасяйки се към свети Арсений Кападокийски, чийто житие е написал, преподобният старец Паисий описва как свети Арсений е използвал и сходни упражниения при децата, (освен, че ги учел на писменост като учител, какъвто бил), но паралелно с това и да осмири страстите им, за да развие тяхното мъжество. Преподавал е на децата и умната молитва: “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме” или “В името на Христа и Богородица”, а когато понякога са грешили или правили някоя пакост, той ги е учил да казват: “Съгреших ти Господи”. Казвал им е да режат парчета лозови пръчки, да ги нанизват и да ги правят на броеница (като плетена броеница), за да броят молитвите и съответните поклони, които е имал всеки един като правило, и така умът на децата се очиствал чрез непрестанната молитва.
Тук трябва да отбележим мястото на подвига при децата, за да придобият чувство на мъжество и да не се страхуват от страданията, тъй като им предстои да придобият благото, да придобият добродетелта. Боязливостта на душата е рожба на себелюбието, а според светите отци себелюбието е рожба на маловерието. Така свети Арсений практически помагал на децата да придобият мъжество, така че след това чрез чувството за мъжество, както казва старецът Паисий по-долу, да осмирят своите страсти и да очистят своя ум чрез непрестанното призоваване на името на нашия Христос, както и чрез поклоните на всеки един от тях на единственно истинския Бог и наш Спасител. Много важно е също така, че преподобният Арсений е учил децата да имат надежда и да черпят сила от името на Христа и Богородица, както и да имат мъжеството да се смирят, когато правят грешки, да ги признават, да ги приемат и да ги поправят, казвайки: “Съгреших, Боже мой”. Колко лошо за съжаление се случва днес, когато родителите постоянно искат да оправдават своите деца поради болна любов, мислейки си, че по този начин ги обичат, като ги отглеждат в един фалшив свят на самохвалство и себеоправдание, което за съжаление в един момент ще доведе до съкрухата на детето, когато то вече се намира пред грешките и техните последствия като непреодолими стени в твърдата и отмъстителна съвременна действителност.
Подвигът на възпитанието на нашата Църква, имайки за основа разсъдливостта, действа терапевтично на душите на нашите деца, поставяйки граници на исканията, воювайки със страстите от първата им поява и очиствайки душите и телата им с любовта на нашия Христос. Разбира се, в подвига на възпитанието на децата основен признак е разсъдливостта, така че това да става с много деликатност и знание за възможностите на детето, за да не донесе то противните резултати. Веднъж попитали стареца:
– Старец, някои майки ни питат каква молитва да правят деца на 3,4 години?
Мъдрият и разсъдлив старец отговори:
– Казвайте им: ти нали си майка, виж колко издържа детето ти. Не трябва да се движат по типик.
– Старец, дали децата, които водят тук на бдения, не се измарят?
– По време на утренята нека ги оставят за малко да се отморят, а на Божествента Литургия да ги вземат в храма. Майките, без да озорват децата, трябва да ги научат да се молят от малки. С разсъдливост родителите трябва да помагат на децата да се доближат до Христа от малки, и да преживяват по-висшите радости, т.е. духовните. Когато децата започнат да ходят на училище, трябва малко по малко да изучават някоя духовна книга , като им помогнат да я преживеят духовно. Тогава те ще са ангелчета и със своята молитва ще имат голямо дръзновение пред Бога. Такива деца са духовен капитал за домовете.
Добродетелта на разсъдливостта според светите отци на нашата Църква е рожба на смирението. Само смиреният човек може да е разсъдлив, тъй като със своето смирение привлича благодатта на Светия Дух, която го просветлява в неговите постъпки, а от друга страна, смиреният няма предубеждения нито привързаност към неговите позиции и действия, и така, с доверие приема Божията воля, като напълно уважава свободата на личността на другия, дори този друг човек да е това малко дете.
Егоистът и гордият човек няма просветление от Бога и е пълен с обсесии и предубеждения, като иска другите да станат такива, каквито той иска, за да постъпва според своята воля, а не да стане онова, което действително удовлетворява Бога и неговото дете. Затова и прави грешки, травматизира душата на неговото дете с отрицателни резултати и бунтувания. Той не приема свободата на личността на своето дете, нито приема границите и неговите сили. Един родител педагог трябва да е приел терапевтичното възпитание върху себе си, така че да може да ръководи правилно своите деца. Ето какво ни казва по отношение на това мъдрият, преподобен старец, когато бил попитан:
– Старец, една майка дава светена вода на своето дете, а то я плюе. Какво да прави?
Той отговори:
– Да се моли за своето дете. Може би и начинът, по който дава на детето си светената вода, да предизвиква реакция. За да са децата по Божия път, трябва и родителите да живеят духовно правилно. Някои родители, които са религиозни, се опитват да помогнат на децата си да станат добри деца, не защото ги занимава спасението на тяхната душа, но защото искат да са добри деца. Повече ги притеснява какво ще кажат хората за техните деца, отколкото дали ще отидат в ада. Тогава как би могъл да помогне Бог.
И продължава, свободният духовно и разсъдлив старец, казвайки:
– Целта не е децата да ходят със зор в Църквата, но да обикнат Църквата. Не да правят доброто със зор, но да го почувстват като необходимост. Така израстват с благочестие и двойно здраве, без психически травми. Ако родителите назорват своето дете от страх Божи, тогава Бог помага и детето се подпомага. Ако обаче родителите го правят от егоизъм, тогава Бог не помага. Много пъти децата се затрудняват поради гордостта на родителите.
Безкритичната прекомерна любов на родителите, тъй като съдържа в себе си егоизъм и липса на доверие в Бога, прави лошо на децата, защото подправя правилното възпитание и наврежда, вместо да послужи. Когато веднъж старецът бил запитан, дали поради некритичната си любов може да навреди дори и една майка на своето дете, той отговори:
– Разбира се, че може, когато например някоя майка вижда детенцето си, че се затруднява да ходи, като казва: “Колко жалко, о, горкото, не може да ходи”, и го взема в прегръдката си, вместо да го подържи малко за ръчичката. Как ще се научи детето да ходи само? Разбира се, тя е подбудена от любов, но му наврежда с голямото си внимание. Любовта се нуждае от спирачки с разсъдливост. Действителната любов притежава безкористност, в нея няма егоизъм и има благоразумие. Мнозина си мислят, че обичат своите деца, но с начина, по който се държат ги водят до катастрофа. Когато една майка, нека предположим, от прекомерната си любов целува детето си и му казва, че не същесвува на света такова дете като моето, тогава тя му култивира гордост и болно самоубеждение. По-късно детето не слуша своите родители, тъй като си мисли, че знае всичко.
Беседа, която бе произнесена в Света митрополия на Етолоакарнания през май 2009
Източник: Bogonosci.bg
