Материали за богослужението в помощ на учителите

БОГОСЛУЖЕНИЕ

Що е богослужение. Да служим някому, ще рече, да изпълняваме неговите заповеди. Ние служим на Бога,когато живеем според Неговата воля и вършим това, което Той е заповядал. Нахраним ли гладен, напоим ли жаден, утешим ли наскърбен, направим ли какво да е добро — ние служим на Бога. Благочестивият и праведен живот на човека е богослужение. Ние служим на Бога и когато Му се молим. За такова служение е определено особено място. То е Божият храм. В храма се четат молитви, пеят се свещени песни, и се извършват свещени действия. Молитвите, свещените песни и действия съставят богослужението.

Иисус Христос казал на самарянката, че на Бога подобава да се покланяме с дух и истина. Това ще рече, че трябва да се молим с цялата си душа и сърце. Когато сме на богослужение в храма, или се молим вкъщи, в училище или другаде, трябва да мислим само за Бога и да забравим всичко земно. Ние трябва да вършим всяко добро дело от цяло сърце. Тогава само ще служим на Бога с дух и истина.

Животът на Иисуса Христа, като истинско богослужение.

Сам Христос ни е показал, как да служим истински Богу. Той помагал на бедни и богати, на учени и прости, утешавал наскърбени, изцерявал болни, възкресявал мъртви. Целият Му живот е наниз от добрини към хората. „Не дойдох на земята да Ми служат, а да служа на хората” казал Иисус. Иисус Христос прекарал земния си живот и в постоянна молитва към Бога. Той нищо не вършел преди да се помоли. Често посещавал храма и го наричал дом Божи, дом за молитва. Така Иисус служел на Бога и с думи, и с дела. Както учел, тъй и Сам постъпвал. Целият Негов живот е истинско богослужение.

Богослужението, като възпоминание и символично възпроизвеждане живота на Христа или на важни свещени събития
Иисус Христос често казвал:

„Гдето са събрани в Мое име двама или трима, там съм и Аз”. Когато дошло време да се възнесе на небето, Той рекъл на учениците Си: „Аз съм с вас през всички дни, дори до свършека на света”. Тия божествени обещания зарадвали учениците. Апостолите вече знаели, че винаги Христос ще бъде невидим с тях и с всички християни, събрани в Негово име. Ето защо често се събирали заедно, молели се, пеели свещени песни, четели Свещеното писание. Понякога те нагледно си представяли страданията и кръстната смърт или други важни случки из Христовия живот. Така християнското богослужение се е образувало от най-ранно апостолско време, за възпоминание на важни моменти от живота на Христа или на свещени събития.

СЪСТАВ НА ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Православното християнско богослужение се състои от молитви, свещени песни, четене на Свещеното писание, поучение и свещени действия.

1.Молитва. Молитвата е разговор с Бога. Чрез нея изказваме на Бога своите мисли и желания, прославяме Небесния Отец, благодарим Му за всички милости, които ни изпраща, и просим от Него закрила срещу всяко зло. Сам Христос се е
молил. Той ни е дал и образец за молитва. Това е Господнята молитва „Отче наш”. Много молитви се употребяват при богослужение. Те са съставени от благочестиви люде, озарени от силата на Св. Дух. Особен род молитви са ектениите. Те са сбор от къси молби, които свещеникът или дяконът произнася бавно и напевно.

2. Пеенето на свещени песни заема важно място в богослужението. Свещената песен е особен израз на молитвени чувства. По съдържание тя не се различава от молитвата.

3. Четене на Св. писание. Във време на богослужение се четат избрани места от Светото писание — от новия и вехтия завет. Като ги слушат богомолците научават истините на Христовата вяра и правилата за истински християнски живот.

4. Поученията са тясно свързани с четенето на Св. писание. Произнася ги свещеникът. Той тълкува с тях словото Божие и насочва християните към добродетелен живот.

5. Свещените действия са външни видими знаци, чрез които изказваме вътрешните си молитвени настроения. Наричат се още обреди. По-важни от тях са:

а) Кръстният знак или кръстенето. С него изказваме вярата си в разпнатия Христа и в спасителната сила на Неговите страдания и смърт.

б) Поклон и коленичене. С тях изразяваме своето смирение и послушание пред Бога.

в) Благославяне. С него свещенослужителят предава на вярващите Божията благодат. Когато благославя, той нарежда пръстите на ръката си така, че да изобразяват началните букви на името Христово.

г) Палене свещи и кандила означава светостта на Христовото учение. То е израз на духовна радост, любов и преданост към Бога и светиите.

д) Кадене. То означава, че молитвите на вярващите възлизат към Бога така, както димът на тамяна се издига нагоре.

Източник: Svetlinata-na-hrama.com