Урок за Света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов

Въпроси за преговор:
1.Кога започваме да се зовем християни? – след приемане на Свето Кръщение.
2.Кои са знаците на нашата вяра?- изобразяването на кръстният знак върху себе си, носенето на кръстче на врата.
3.Как с живота си доказваме, че сме истински християни? – доказваме това с молитвата, с присъствието си в храма и преди всичко като изпълняваме Божиите заповеди, от които най-важни са да обичаме Бога и ближните си.

Светци мъченици. Светите София, Вяра, Надежда и Любов

След като получи кръщение, истинският християнин засвидетелства с целия си живот своята принадлежност към християнството, към Христовата църква, към Самия Христос. Истинският християнин не просто се е записал в една нова общност, не просто се кичи с това име, но се променя в напълно нов човек, става последовател на Христос. Това ще рече, че приема Христовото учение и не само го приема, но и на дело го изпълнява.

Най –силно ни убеждават в истинността на тези думи християните, които жертват това, което имат за другите, лишават се от удобствата си, за да служат на Господа, дават дори живота си за вярата. В историята на християнството има стотици примери на светци мъченици. Особено поразителен е примерът на света София и нейните три малки дъщери. Света София била благочестива християнка, която живяла в началото на II век след Рождество Христово в Италия. Скоро след раждането на третата й дъщеря, съпругът й починал. Мъдрата майка посветила целия си живот на това – християнски да възпита дъщерите си. Техните имена били Вяра, Надежда и Любов. Те били още малки – на 12, 10 и 9 години, но майката се стараела те да показват в живота си тези най-важни християнски добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали Библията, присъствали със своята майка на богослуженията и в молитвите.

Това изключително семейство скоро привлякло вниманието на гонителите на християните. Извикали ги в императорския двор. Света София разбрала, че ги очакват изпитания. Мъдрата майка подготвила малките си дъщери за мъченически подвиг, като ги убеждавала да не се поддават на ласкателствата и изкушенията за богатство, слава и удоволствия, но да покажат твърдата си вяра, несъмнената си надежда и неизменната си любов към Бога.

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа. Майката и дъщерите се хванали за ръце и тръгнали при царя. Тайно се молели за помощта на Господ, Който е заповядал: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият“ (Мат. 10:28). Императорът извикал една по една дъщерите на София и всяка от тях се опитал да накара да се поклони на езическите богове, като им обещавал богатства и разкош или ги заплашвал с мъчения. Но нито една от тях не се поколебала да защити името на своя Господ Иисус Христос, нито една не трепнала при страшните мъчения, на които ги подложил жестокия владетел. Тези малки момичета показали сила, която не притежавали и мъжете, защото твърдо се уповавали на Бога, а Той по чудесен начин ги избавял от мъченията. Като не успял да се справи с тези нежни девойки, разгневеният император ги наказал със смърт. Светите Вяра, Надежда и Любов, претърпели без страх страдания и смърт в името Христово, защото техните детски души били напълно утвърдени във вярата, надеждата и любовта.

Майката взела телата на дъщерите си и ги погребала с благодарност към Бога извън града, на висок хълм. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си за мъченически подвиг.

За невярващите майката изглеждала жестокосърдечна, безпощадна към собствените си деца, струвало им се, че тя разрушила тяхното прекрасно бъдеще. Нейната мъдрост могат да разберат само истинските християни, които познават Христовото учение за безсмъртието на душата, за блаженството на вечния живот с Бога – блажен живот, който ще достигнат тези, които изпълняват Божиите заповеди и силно се уповават на Божиите обещания. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват днес във Франция. Паметта им се възпоменава на 17 септември.

Въпроси към урока:
1.Кога и къде живяли светите София, Вяра, Надежда и Любов?- през 2 век в Италия.
2.Как възпитавала майката малките си дъщери? – тя ги възпитавала да станат истински християнки, като пребивават в храма и изпълняват Божиите заповеди, като се молят и уповават на Бога.
3.Как приели мъченията дъщерите на света София? – те се показали напълно подготвени за мъченическия подвиг, защото били утвърдени във вярата, надеждата и любовта.
4.Смятате ли, че днешните християни възпитават в същите добродетели децата си? –повечето днешни християни не познават Христовото учение и подготвят децата си само за земния живот, но не им говорят за бъдещия живот, затова е важно децата да учат вероучение. Важно! Учителят да обърне внимание на разликата между мъченическия подвиг за Христа и самоубийството, към което пристъпват доста млади хора в отчаянието си да намерят смисъл на живота без Бога, което в днешни дни се героизира, но всъщност води до ада и вечните мъки на душата.

а

Източник: Svetlinata-na-hrama.com