Урок за библията с разказ от монахиня Валентина

Едно дете искало непременно да види Бога. В горещ летен ден тръгнало с баща си към близката гора. По пътя водели сериозен разговор.
– Татко, искам да видя Бога – споделило детето горещото си желание.
– Това не е възможно – отговорил кратко и точно баща му.
– Но аз много искам да Го видя и да разговарям с Него. Той знае всичко. Намислил съм какви въпроси да Му задам.
– Добре – съгласил се бащата, – погледни към слънцето и дълго задръж погледа си върху него. Там ще Го видиш.
– О, не мога. Очите ми не издържат. Ще ослепея – признало си само след секунди.
– Ти не можеш да гледаш слънцето, което е творение. Как тогава искаш да видиш Твореца Бог?
Разбрало детето, че не е възможно да види Бога, но не се примирило напълно с това.
– Татко, как мога да науча нещо повече за Него? – запитало то отново.
– Има една Книга, в която Бог по чуден начин се е разкрил на хората. Тази книга е Библията.
Библията се нарича Книга на книгите, защото единствено тя дава точен отговор на въпросите, които са най-важни и най-трудни: Как е произлязъл светът и човекът, какъв е смисълът на човешкия живот и какво става с човека след неговата смърт.

Бог избрал свети хора, които невидимо е ръководил и вдъхновявал да пишат истината за Него. Тази книга е свещена, защото в нея Бог се разкрива на хората и то доколкото е възможно те да Го разберат. Затова е редно да я назоваваме Света Библия.

Думата “библия” е гръцка и означава “книги”. Светата Библия наистина съдържа много книги – 77 на брой. Състои се от две части: Стар Завет и Нов Завет. Думата “завет” означава свещен договор между Бога и човека.
Старият Завет има 50 книги. Те ни разказват за това, как Бог е сътворил света и човека, за грехопадението на първите хора, за Божието обещание да им изпрати Спасител и за това как през вековете Бог подготвял хората да приемат Божия Син.

Новият Завет има 27 книги. В тях е описан животът на Господ Иисус Христос, Който е Бог, слязъл на земята и приел човешки образ, за да учи хората на добро, да ги спаси от греха и смъртта.
Светата Библия е истинска светлина за душата.
Има слепи хора, които са много нещастни. Цял живот те не виждат нищо. Но по-тъжно е, когато човек е сляп с душата си и не вижда Бога. Такъв човек не знае как да живее, нито защо живее. Той не знае, че има безсмъртна душа. Живота си преминава като неразумните животни, които никога не си задават въпроси.
Но има и хора със слабо зрение. Те виждат, но не така ясно и точно предметите около себе си. А хората със слабо духовно зрение са по-нещастни от тях. Те вярват повърхностно в Бога, поради което лесно стават невярващи. Зрението на душата им е отслабнало и се е притъпило, защото много рядко са търсили Бога, така ясно разкрит в Светата Библия.
А има хора, които са се родили със здраво зрение, но се е случила злополука и очите им се повредили. Много лошо е, когато се случи злополука с духовното зрение. Това става, след като се изостави здравото учение за Бога и човек се отклони към секти, които учат неправилно за Бога.

Тези, които имат изкривена вяра, също държат в ръцете си Светата Библия, но я тълкуват неправилно. Човек е склонен да греши. Затова преди да отворим свещената Книга, трябва да се помолим Бог да просвети ума ни, за да разбираме правилно написаното в нея.

Светата Библия е най-старата и разпространена книга в света, преведена е на всички езици. На български език е преведена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Благодарение на тях ние сега можем да черпим от този непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост.
Попитали един древен мъдрец:
– Защо постоянно четеш Божествените книги, щом отдавна добре ги познаваш?
– А ти защо ядеш днес, след като вчера се насити?
– Правя го, за да живея – бил отговорът.
– Добре! И аз чета затова, за да живея – казал мъдрецът.

Както тялото, изнемогващо от глад и жажда, умира, ако не се подкрепи с храна, така и душата, ако не се храни и напоява чрез Словото Божие, изнемогва и умира.
Както всеки ден търсим за тялото си храна и питие, така и за душата си е необходимо да търсим храна, питие и утеха в Светата Библия.

Въпроси:
Как трябва да назоваваме Библията?
Кой е написал книгите на Светата Библия?
Кой е нейният истински автор?
Колко части има Светата Библия? Кои са те?
Кой е превел Светата Библия на нашия роден език?
Колко вида духовно слепи хора има?

Домашно:

Разкажете на близките си за Книгата, която старият прочут писател поискал на болничното легло.

Книга на книгите

Прочутият писател Славов още от малък проявяваше своята дарба. Беше пръв по успех в класа по български език. Пишеше най-хубавите съчинения. Четяха ги пред целия клас. Усърден в учението, той усъвършенства дарбата си. Завърши с отличие литература и започна да съчинява художествени книги, най-вече романи.
Словото му беше красиво и увличаше. Книгите му се четяха от млади и стари. В тях разказваше увлекателно за живота на хората, в който има и добро, и зло. Често описваше греха по привлекателен начин. С това подтикваше слабите да грешат.
Уважаваха го много хора. Устройваха тържества в негова чест. Радваше се на почит и в чужбина, защото романите му се превеждаха и на други езици. Посетилият го се удивляваше на голямата му библиотека.
Но с годините, като всеки човек, започна да остарява. Разболя се и легна на легло. Като разбра, че може да дойде вече краят на живота му, той започна да се замисля какво ще стане с душата му. Добър беше, но имаше и грехове. Най-големия си грях намери в писателството.
Един ден си спомни баснята на руския писател Крилов за писателя и разбойника. Изтръпна за себе си. Като умрели и двамата – се разказва в баснята, – хората мислели, че прославеният писател ще бъде в рая, а разбойникът в ада. Оказало се обаче, че и двамата горят в адския огън.
При това огънят, в който горял писателят, все повече се разпалвал и мъките му ставали нетърпими. И това било, защото разбойникът грешил до гроба, а писателят и след смъртта си продължавал да учи хората на грях, тъй като книгите му се четели. Дори невинни деца подражавали на греха, който бил толкова забавно описан.
Замисли се Славов за себе си и почти се отчая. Прецени написаното и разбра, че само една малка част от него възпитава в добро, а всичко друго е за грях. Дълбоко се разкая. Искаше да започне нов живот, но вече беше твърде късно да поправи грешката си. Като съзнаваше, че е тежко болен и предчустваше, че това са последните дни от живота му, той огледа многото написани от него книги по рафтовете на библиотеката и помоли близките си:
– Дайте ми Книгата!
– Коя книга? – запитаха го те. – Толкова много книги имаш!
– Има само една Книга на книгите. Тя е Светата Библия.
Дадоха му я. Той я притисна до сърцето си и продължи:
– Само в тази Книга пише за скъпата цена на безсмъртната човешка душа. Затова тя учи най-истински хората на добро.
И пак потъна в размисъл и дълбоко разкаяние. Едва в края на живота си осъзна, че единствено Светата Библия учи хората на добро, защото е написана по вдъхновение на Светия Дух.
Прочутият писател Славов спечели празна слава, която ползва до гроба. Добре е, че все пак в края на живота си разбра високата цена на Светата Библия, в която единствено има думи за вечен живот.

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.