Урок за мъдрия цар Соломон

Мъдрият цар Соломон

Като остарял, цар Давид поставил своя син Соломон за наследник на царската корона. Соломон обичал Бога и му служел вярно. Бог му се явил на сън и му казал, че може да поиска от Него каквото желае.

Соломон поискал за себе си мъдрост, за да може да съди правилно и добре да управлява своя народ. Бог останал твърде доволен от това, че младият Соломон не търсел богатство и слава, а само мъдрост. Той надарил Соломон с такава мъдрост, каквато нямал никой на земята, но му дал също многобройни богатства и слава.

Цар Соломон се прочул с това, че мъдро и справедливо разрешавал всякакви спорове между хората. Веднъж при царя дошли две жени и донесли две малки деца – едното живо, а другото мъртво. Всяка обвинявала другата, че е отнела детето й, след като по невнимание през нощта е задушила своето. Соломон наредил на служителя си да разсече живото дете на две, за да получат майките по равно. Истинската майка с вик се хвърлила в краката на царя и молела детето да остане живо, дори и да го вземе лъжкинята.

Тя пък се съгласила детето да бъда разсечено. Така за царя станало ясно коя е истинската майка. От този ден при мъдрия цар идвали хора от цялото царство, а също от близки и далечни страни, за да послушат неговата мъдрост и да се посъветват с него. При него дошла и Савската царица, за да се убеди в неговата мъдрост. Донесла му скъпи подаръци. Като останала поразена от неговата мъдрост, тя възкликнала: „Благословен да бъде Господ, Бог твой. Който е благоволил да те постави на Израилевия престол!“(3 Цар.10:9) Соломон управлявал справедливо народа, разширил държавата и тя станала могъща както никога преди. Най-важното дело на неговия живот било построяването на величествен храм на Бога, за който мечтаел неговия баща цар Давид. Храмът бил построен по точните указания, които

Бог дал на цар Давид и украсен богато със злато, сребро, слонова кост и скъпо дърво. Когато храмът бил довършен, внесли в него Ковчега (кивота) на завета – свещено ковчеже, в което се намират каменните плочи (скрижали) с десетте Божии заповеди, които Бог дал на Мойсей. Веднага след това славата Божия се спуснала върху храма във вид на облак. Така храмът бил осветен и Бог слушал молитвите на всички, които се молят в него. Но великата мъдрост не спасила Соломон от грях. Опиянен от славата и богатствата си, той взел да живее разкошно. Имал много жени, някои от които езичници. Той им разрешил да почитат своите богове и сам започнал да се кланя на тези лъжливи богове. Бог се разгневил и му казал, че ще отнеме от него царството му и ще го раздели на две. Соломон се разкаял горчиво и молел Бога за прошка.

Царството било разделено след неговата смърт на две части – Израил и Юдея. Настанали тежки години на войни, упадък и накрая робство. Както знаете, по времето, когато се родил Господ Иисус Христос, евреите били под властта на Римската империя. В Юдея, където се намирал Йерусалим, останали хора, които вярвали в истинския Бог. В Юдейския градец Витлеем, от рода на Давид и Соломон се родил и Спасителят на света – Божият Син Иисус Христос. Цар Соломон, подобно на баща си – цар Давид, пишел свещени молитвени песни. Той записал множество мъдрости и хиляди притчи – поучителни разкази, в които се разкрива Божията премъдрост. Те са намерили място в Стария завет.

Въпроси към урока:

1.Какво поискал за себе си цар Соломон от Бога и какво получил? – той поискал мъдрост и получил мъдрост много по-голяма от всеки друг, получил от Бога също несметни богатства и слава.
2.Как се прочул с мъдростта си цар Соломон? – като справедливо разрешил спора между две майки.
3.Кое е най-важното дело в живота на цар Соломон? – построяването на величествен храм на Бога.
4.С какво цар Соломон предизвикал неодобрението на Бога? – с това, че заживял в разкош и разрешил почитането на лъжливи богове и дори сам им се кланял.

Задача: Уверете се в голямата мъдрост на цар Соломон, като прочетете в Стария завет част от книгите Притчи Соломонови и Премъдрост Соломонова.

Ето някои от тези мъдрости: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си”. (Притчи Соломонови 4:23) Според светите отци, сърцето е дом на нашите чувства. То трябва да бъде грижливо пазено от влиянието на злото. Най-сигурната ограда на сърцето е вярата в Бога. Но портите на сърцето са много. Очите са врата, през която нахлуват много впечатления от заобикалящия ни свят. Човек трябва да я заключва за това, което привлича към грях. Така е и с вратата на ушите, която трябва да се отваря само за мъдри думи. Най-главната врата е устата. Ако от нея не излизат добри думи, сърцето заболява от тежки грехове. „Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.“ (Притчи Соломонови 10:1)

Източник: Svetlinata-na-hrama.com