Урок за нашата вяра на монахиня Валентина

Чиста вяра

Достатъчно е едно единствено нечисто петно върху новата дреха, за да престане тя да бъде нова и чиста. А чистата вяра е кристално бялата дреха на душата. Тя трябва да се пази. Замърсяванията идват от много посоки.
Към старите езически заблуди сега се прибавят нови. Сектите нахлуват у нас стихийно. Това са общности от хора, които се наричат “църква”, а всъщност не почитат светия храм, свещенството, иконите, светия Кръст Христов. Събрани в един салон, те нямат тайнства. А религия без тайнства е една човешка измислица. Те си служат със светото Евангелие, но го тълкуват неправилно с изкривеното си мислене и с това заблуждават непросветените.
Особено нездрави са източните религии, които са свързани с предхристиянското езичество. Техните молитви са направо магьоснически заклинания – думи, с които се извиква дяволът.
Под влияние на такива изкривени учения започнаха да се ширят у нас неправилни разбирания, които са в пълно противоречие с Христовото учение. Такова е учението за прераждането. Произволно се твърди, че човек живеел много животи, докато се усъвършенства.
Това е чиста измислица на хора, които искат да живеят с греха. Все щяло да дойде време да се поправят след многократни прераждания. Дори твърдят, че човек може да се прероди в животно или в растение. А човекът е дихание от Божия Дух.
Църквата недвусмислено учи, че има една смърт и след нея съд за извършените през живота дела. Но тези, които не познават здравото православно учение, се поддават на подобни измами.
Обикновено възрастните хора тръгват към секти и духовни заблуди поради непросветеност, а децата ги следват. Но сега има едно вредно влияние, което направо е насочено към децата. Това е духовната отрова, която се разпространява чрез книгите за Хари Потър.
А той, макар и малък по възраст, но вече е магьосник. Нека да направим едно сравнение: приказките винаги разказват за борбата мужду доброто и злото. Тяхната цел се осъществява, когато доброто побеждава. Злото се представя обикновено чрез магьосници и вещици.
Тук става обратното. Магьосникът се приема като положителен герой. Той увлича неукрепналите деца да му подражават в нечистите дела. А почти няма дете, което да не е чело някоя от книгиге за Хари Потър от англичанката Джоан Роулинг.
Образът на малкия магьосник е навсякъде – върху фланелки, шапки, играчки, дори бонбони. Хари Потър е представен като безобидно момче с рошава черна коса и малък белег на челото, носещ очила малко косо, яхнал метла и придружен от бял бухал.
Опасността за душите на децата е голяма. В книгите са описани магьоснически ритуали и много начини за правене на магии. Хиляди пъти в тях се повтарят думите: “магия”, “магически”, “магьосник”, “магьосница”.
Магията по същество е извикване на злите сили, а тук е представена като нещо много хубаво, увлекателно и забавно. Магьосниците изглеждат умни, добри, човечни, а нормалните хора – ограничени, злобни, глупави, поради което са скучни и досадни.
Целта на авторът е четящото дете да стане магьосник. Това не може да се оспори, защото се препоръчва и училище за изучаване на магическите действия. Дори се сочат и самите заклинателни думи, с които се извиква дяволът.
Така мрачният свят на демоните навлиза в светлите души на децата!

Въпроси:
Посочете нови форми на езически заблуди, които нямат нищо общо с чистата вяра в Бога?
Има ли при сектите тайнства?
Без тях може ли да се говори за благодат Божия?
Защо не трябва да вярваме в прераждането?
Опасни ли са книгите и филмите за Хари Потър и защо?

Домашно:
Обяснете на другарчетата си вредата от книгите и филмите за Хари Потър.

Малкият магьосник

Млади родители, и двамата завършили православно богословие, изпаднаха в тревога за своето дете. Те го възпитаваха в чиста вяра, стараеха се да отстраняват вредното влияние на лошите телевизионни филми и пристрастяването към компютърните игри. Подготвяха го и за отношението му към нощните дискотеки и за влиянието на лоши приятели. Но изведнъж се изправиха пред нова опасност.
Един ден малкият Светлин се върна от училище в ръка с книгата за Хари Потър. Той вече беше успял да я прочете с голямо увлечение и искаше пари да си купи следващия том. Родителите я прегледаха и разбраха, че в нея се крие опасна отрова за детската душа, поднесена в привлекателна форма.
Направо и съвсем открито става въпрос за магия, а главният герой Хари Потър, представен като положителен, е един малолетен магьосник. Това е потресаващо ужасно! Тяхното дете може да стане също магьосник. А всяка магия се върши с извикване на злите сили – демони, което е опасно за децата.
Двамата решиха да размислят и тогава да дадат отговор на детето си. Дълго беседваха. Пръв започна бащата:
– Увлечението на децата е леснообяснимо. Ако им поднесат две чаши с питие, едната най-обикновена и пълна с топло мляко, а другата с блестяща външност, но пълна с отрова, те ще предпочетат красивата чаша, без да осъзнават, че тя е опасна.
– Така е – потвърди майката.
– Наистина книгата е написана увлекателно. Много майсторски се трови чистото детско съзнание.
– Тази книга може да заблуди дори родителите, на които липсва духовна просвета. С какво магьосникът е лош? Нали е добър герой и се бори със злото! Нищо, че си служи с магия.
Родителите внимателно проучиха книгата и разбраха, че техниките и заклинанията, с които си служи Хари Потър, не са измислени от автора. А са взети от книги за “черна” и “бяла” магия. Роулинг признава, че една трета от съдържанието на книгите ѝ идва от магьоснически изследвания на сатанистки и други езически вярвания.
Стигна се и до разговор с детето.
– Светлине, харесва ли ти книгата за Хари Потър – попита го баща му.
– Да, татко. Много е увлекателна – отговори то.
– Но Хари Потър използва лъжата като много хубаво нещо за постигане на своята цел! Това има ли нещо общо с християнството, което учи да не лъжем?
– Да, сега разбирам, че Хари Потър е лъжец.
– И непослушанието е позволено, когато служи на неговия интерес!
– Да, татко, и това разбрах вече.
– Хари Потър отвръща на злото със зло. Той се отнася добре с другите само ако те се отнасят с него добре. Така ли учи Христос, Който иска да обичаме и враговете си?
Ти си християнче, а всичко в тази книга е против учението на Христос. Пази вярата си чиста – каза в заключение бащата, а майката добави:
– Светлине, сигурно си разбрал, че Хари Потър се бори против лошия магьосник Волдмърт, а самият той е като него магьосник. Няма добри и лоши магьосници. Всички до един са лоши, защото работят със злите сили и погубват човешки души.
Този, който чете книгите, повтаря магьосническите думи, с които се извиква дяволът. По този начин той насочва магията против собствената си душа.
Майката, като видя, че Светлин се замисли сериозно, продължи:
– Нека размислим. Нали знаеш как дяволът излъгал Адам и Ева. Казал им, че като извършат непослушание към Бога, ще станат силни и знаещи като Него, но не станали, а паднали по-ниско.
– Дяволът е баща на лъжата. И тука е така. Чрез лъжа се докосва до душата на детето и добива власт над него. Тогава приятното четене се заплаща скъпо.
Малкият Светлин разбра вредата от Хари Потър. Изгори сам книгата, а телевизорът изключваше за поредицата от филми по нея. Душата му не се зарази от отровата на магьосничеството. Тя остана светла и оправда името, което носеше.

Жива вяра

Ако се прекърши стъблото на нежно бяло цвете, то увяхва и губи своята красота. Който го е отглеждал грижовно, жали за него, въпреки че като всяко градинско цвете, то ще умре, когато есенна слана го попари. Колко повече трябва да се пази живата вяра в Бога, която прави в безсмъртната душа да разцъфтяват уханните цветове на светите добродетели!
Душата прилича на птица. Тя не се рови в земния прах, а умее да лети, когато крилете ѝ са здрави. Едното ѝ крило е вярата, свързана с чист духовен живот, а другото – вярата, свързана с добрите дела.
Такава вяра е жива. Един наблюдателен поглед бързо разпознава кой християнин има жива вяра и у кого тя линее и умира.

Има хора, които не отричат, че има Бог и повече не се интересуват от църковен живот. Може на големи празници да влязат в храма, да запалят свещ и толкова. Дългото богослужение ги изморява, защото не го разбират и не са се молели никога.
Понякога в трудни моменти ще се прекръстят, за да отстранят злото, но това правят набързо и дори неправилно, защото не го осмислят. Празниците се спазват но не с духовно разбиране. Свеждат се до богатата трапеза. Яденето и пиенето започва и свършва без молитва. Именникът получава подаръци, черпи с торти и сладкиши. С алкохола може да се прекали. Веселба има, но отсъства духовното осмисляне на празника. А той не е в чест на някоя видна личност, а на светии и ангели Божии.
Неизбежно се явяват недоразумения. Например на Бъдни вечер някой казал, че трябва да има на трапезата непременно девет постни ястия. И тези, които не са се сетили да постят и един ден през целия Рождественски пост, сега спазват тези измислени изисквания.
Към всичко това се прибавят и суеверията, останали от езически времена. Те са неизброимо много и се носят от уста на уста между невежия народ като неписани закони. Наивните смятат дори, че ако не се съобразяват с тях, ще има лоши последствия.
Например на светлия празник Благовещение някои палят огньове и ги прескачат за здраве и благополучие, а това е чист демоничен ритуал. Всичко, което е извън Църквата и в несъгласие с нейните наредби, е служение на демоните.
Но има просветени християни, които водят дълбоко осмислен духовен живот. Те спазват духовните изисквания преди всичко, като не отричат и хубавите чисти народни традиции. Празничната трапеза непременно свързват с молитва.
Другото крило на душата, стоплена с жива вяра, е доброто дело. Несъмнено вяра без дела е мъртва! Християнинът трябва да обича ближния като себе си и да откликва, когато е в беда и нужда. Този, който показва, че води духовен живот, а не прави добро, няма жива вяра.
Има и такива “вярващи”, които не прощават обиди, разнасят мълви и създават интриги. Вредата не е само лична. Неукрепналите губят и малкото вяра, която имат, като виждат това.
Жива е вярата, когато се свързва със здрав духовен живот и добри дела. Тя помага на душата да лети над човешките дребнавости. Такъв добър духовен пример отваря вратите на вярата за непросветените.
Живата вяра е велика сила! Тя е спасителна не само за този, който я има, но и за околните.

Въпроси:
Коя вяра е жива?
Коя вяра линее?
Коя вяра е мъртва?

Домашно:

Размислете дали имате жива вяра:
Посещавате ли храма на празници?
Какво добро сте сторили през изтеклата седмица?

Проповед без думи

Мария и Ирина работеха в счетоводството на голяма строителна фирма. Всеки работен ден прекарваха в една канцелария и се сдружиха. Живееха в сговор, помагаха си, защото и двете бяха добри по нрав. Различаваха се много обаче по дух. Мария беше религиозна, а Ирина проявяваше пълно безразличие по духовните въпроси.
Преди да започне работа, Мария винаги оставаше по няколко секунди права. Тя започваше с молитва, но не искаше да я показва. Срещу големи празници, не се бавеше след работа, защото обичаше да посещава вечерните богослужения в църква. Понякога отказваше почерпка, защото постеше, готвейки се за свето Причастие.
Ирина забелязваше всичко това и веднъж ѝ каза:
– Мария, защо се измъчваш с пост и молитва? Не ти ли стигат домашните и служебните задължения? Защо сама се натоварваш допълнително?
– Напротив, това, което върша за душата си, ме разтоварва. То ми дава сили, опора и утеха – отговори с достойнство Мария.
– Не го разбирам – призна си Ирина и разговорът приключи.
Тя наистина не го разбираше. Мария замълча, защото знаеше, че Ирина не е подготвена за духовни разсъждения. Обикна я още повече, пожали бедната ѝ душа. Започна по-усърдно да се моли Бог да просвети ума и сърцето ѝ.
Отношенията между тях пак потекоха видимо нормално. Различието в разбиранията по духовните въпроси не им попречи да живеят в мир. Но между тях все пак имаше една преграда, която по-силно усещаше Мария. Тя чувстваше нужда да беседва за неща извън дребното ежедневие.
Дойде студената есен, но в един по-топъл почивен ден Мария реши с децата си да отидат за лешници в близката гора. Покани и Ирина, която живееше сама. Децата ѝ учеха в чужбина.
Прекараха добре, но на връщане се случи нещо нежелано. Ирина се подхлъзна по стръмнината, падна и понеже пътеката беше на ръба на дълбока пропаст, тя увисна в опасно положение. Единият ѝ крак пострада. Добре, че здравият се опря на голям камък.
– Мария, загивам! – извика високо тя.
– Не бой се! – отговори Мария, но осъзна голямата опасност.
Ако се откъртеше единствената опора – камъкът, щеше да полети в пропастта. Тя се прекръсти, свали горната си дреха, подаде единия ѝ край на Ирина, а другия хвана здраво. Направи големи усилия и с Божия помощ успя да я извлече.
Оказа се, че кракът на Ирина е счупен. Гипсираха го и тя остана цял месец в болнични. Но Мария не я остави без грижи. Като отиваше на работа, минаваше през дома ѝ, оставаше ѝ топла храна и я утешаваше. На връщане пак се отбиваше и така всеки ден.
Позастояваше се, когато имаше възможност и разговаряха. Ирина започна да проявява интерес към духовните въпроси. А сама размишляваше за силата на вярата, която учи хората да бъдат добри..
Веднъж Мария ѝ донесе постна чорбица.
– Да не постиш пак? – запита я тя, но вече с друг тон.
– Сега е Рождественски пост – отговори Мария и обясни смисъла му.
– И аз искам да постя. Кръстена съм. Може ли да се причастя?
– Може, но трябва да направиш изповед.
Ирина се съгласи и започна да чете духовни книги. Като оздравя, за първи път влезе в църква. Постепенно стана добра християнка. Разговорите между двете станаха отворени, топли. Веднъж Ирина в момент на сърдечна откровеност ѝ каза:
– Мария, ти ме научи да вярвам съвсем непринудено. Твоята проповед беше без думи, с примерен духовен живот и с добри дела. Благодаря ти!
Така се роди едно красиво духовно приятелство.