Урок за дълготърпеливия Йов

При злополука един младеж така наранил дясната си ръка, че трябвало да бъде отрязана. Майка му го посетила в болницата и заплакала, като го видяла, а той ѝ казал:
– Мамо, не плачи. Това е наказание от Бога за мене, защото с тази ръка аз те ударих.
Нещастията и страданията са отплата за сторени грехове. Например, ако някой е алчен, Бог може да му отнеме богатството. Но има и други скърби, които Бог допуска, за да изпита вярата ни, която е ценна само когато е проверена.

Висок пример на дълготърпение и непоклатна вяра в Бога ни е оставил един праведен човек на име Иов. Той бил много богат. Голямо множество слуги се грижели за имота му. Най-голямото му съкровище били седемте му синове и трите му дъщери.

Голямото богатство не попречило на Йов да бъде добър и справедлив. Дяволът му завидял и поискал да го направи нещастен. Но той има власт над хората само ако Бог допусне.

Дяволът отнел на Йов всичко, само нямал власт да се докосне до душата му. Ето един ден, когато децата му празнували в дома на най-големия брат, дошъл при Йов вестител и му казал, че разбойници нападнали стадата му и ги откарали, а слугите убили. След него дошъл друг и съобщил, че са откраднати и камилите му. Но най-страшната вест се отнасяла за децата му. Страшен вихър разрушил дома, в който били събрани, и те всички загинали под развалините му.
Йов паднал пред Господа, раздрал дрехата си в знак на голяма скръб, и казал:
– Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено Неговото име!

Въпреки голямата си мъка Йов с нито една дума не оскърбил Бога. Но нещастията продължили. Заболял от проказа. Тялото му се покрило с нелечими рани. И той, както всички болни от тази нелечима и много заразна болест, бил отстранен извън града.

Дошла жена му и отдалече му казала да похули Бога, за да умре и да свършат мъките му. И тогава не се поколебала вярата на Йов в Бога. Той ѝ отговорил, че както приемаме доброто от Бога, така трябва да приемаме и злото.
Дошли трима негови приятели да го посетят отдалече. Като видели ужасните му рани, помислили, че е много грешен, за да го наказва така Бог. Съветвали го да се покае. Но Йов бил праведник.
Като изпитал по този начин вярата му, Бог го възнаградил. Оздравял и богатството му се увеличило двойно. Родили му се пак седем синове и три дъщери. До края на живота си останал верен на Бога и умрял в дълбока старост.
За да бъдем винаги верни на Бога, трябва да се стараем да сме винаги верни на своите близки и особено на родителите си.

Бащата на Николай искал да изпита детето си във вярност, за да има доверие към него, когато му възложи отговорна работа. Поставял му задачи и го наблюдавал внимателно.
Един ден оставил всичките пари, предназначени за домакински нужди, в една кутия на шкафа. Казал му да си вземе сам пари за три хляба и един килограм захар. Предварително преброил оставените пари и знаел колко струва покупката. Оказало се, че детето му постъпило честно и не присвоило нито стотинка.

Друг път го запитал колко време е готвил уроците си за следващия ден и разбрал, че Николай не го излъгал дори с десетина минути. Така последователно проверил поведението му по Десетте Божи заповеди.
Накрая дошло най-трудното. Като чул как по-малкото му братче го оскърбило грубо, той му казал:
– Николай, иди да поискаш прошка от братчето си. Не бива да оставате в лошо настроение един към друг.
– Татко, то ме обиди. Аз нямам вина – казал Николай.
– Как мислиш?
– Огорчен съм, но колкото и да ми е трудно, ще отида, защото ти, татко, искаш това и защото те обичам.
Баща му го прегърнал и му казал:
– Ники, ти си победител. Доверието ми към тебе е голямо. Където и да те пратя сам, няма да се тревожа, че ще ме посрамиш.

Помълчал и добавил:
– Вярата и обичта ти към мене е голяма. Нека тя да бъде също така голяма и към нашия Небесен Баща – Бог, Който всеки ден ни изпитва с нещо, защото ни обича.

Въпроси:
Разкажете писмено една постъпка на вярност към родителите или към приятелите си.

Доверие

Александър Македонски тръгнал с войската си на поход, когато воювал с цар Дарий. Денят бил горещ, а походът изморителен. Стигнали до една река и той влязъл във водата да се разхлади. Като излязъл, се почувствал зле. Дейността на сърцето му отслабнала. Смъртта наближавала.
Неговият лекар усърдно се трудел да го лекува, но подобрение нямало. Така изминали три дни. Състоянието на царя не се подобрявало. Тогава лекарят приготвил едно ново лекарство, което смятал, че е най-доброто.
В това време един от главните военачалници на Александър Македонски му изпратил писмо. Молел го да не приема лекарството, защото лекарят му бил подкупен да го отрови.

Той прочел писмото и го сложил под възглавницата си. Скоро след това влязъл лекарят с чаша в ръка. Подал му я. Царят взел с едната ръка чашата с лекарството, а с другата подал на лекаря писмото.
Докато лекарят четял писмото, той без колебание изпил лекарството. Голямо било доверието му към неговия лекар. И не се излъгал. Лекарството подействало този път добре и Александър Македонски оздравял.
Доверието се оказало по-силно от смъртта!