Изцеляването на десетте прокажени (урок с икона за оцветяване)

Веднъж Иисус отивал с учениците си към Йерусалим. Когато наближили едно село, ето че излезли от пущинака десетима души и завикали отдалеч: „Господи, помилвай ни!”. Викащите били болни от проказа – тежка болест, която причинява незарастващи, гноящи рани по кожата и често завършва със смърт. Тъй като болестта била силно заразна, прокажените били изолирани от техните близки и живеели далеч от селището в пусти места. Те нямали друга надежда за изцеление, освен Господ. Затова силно и настойчиво викали към Него. Господ се смилил над тях и им казал: „Идете да се покажете на свещеника”. С тези думи Той искал да им каже, че ги изцелява.

По онова време, всеки който бил болен от тежка болест, можел да се смята за излекуван единствено, ако свещеникът потвърди това. По тази причина и Господ изпратил излекуваните да се покажат на свещеника. Те повярвали на думите Му и макар да били още болни, потеглили към храма. Докато се движели, раните им една по една започнали да се затварят и накрая те напълно оздравели. Всички били много щастливи и хукнали да бягат при свещеника. Само един от тях не сторил това, а радостен се върнал обратно да благодари на своя изцелител. Този човек бил от чужда страна, бил самарянин.

Иисус учуден се обърнал към учениците си: „ Нали десетимата се очистиха, а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?” Самарянинът паднал пред нозете на Иисус и гръмко започнал да Го слави и да Му благодари. А Иисус Му рекъл: „Стани, иди си. Твоята вяра те спаси”. От този разказ разбираме за голямото милосърдие на нашия Господ, който не направил разлика между болните, Той не гледал дали са Негови единородци или другородци, но воден само от Своето голямо човеколюбие, смилил се над всички, защото голямо било страданието им, не само от болестта, но и заради отлъчването им от народа и самотното очакване на смъртта.

Колко голяма била изненадата на Господ и учениците Му, когато от излекуваните десет души, само един се върнал да благодари. И той бил чужденец. Господ няма нужда някой да Му благодари, защото Той винаги дава всичко, от
което се нуждаят и праведни и неправедни и близки и чужди. Благодарността е по-важна за хората, които непрестанно получават благодеяния от Господа. Често приемаме всичко, като че ли ни се полага. Ако свършим нещо, приемаме го единствено като свое постижение. Но думите на Господ към самарянина ни учат, че винаги трябва да благодарим на своя Благодетел. Само самарянинът чува думите: „Твоята вяра те спаси”. Само благодарният си тръгва освен с излекувано тяло, но отнася и спасение за душата си. Другите, макар телесно спасени, телесно оздравяли, остават с болни души, заради неблагодарността. Често казваме :”Здравето е най-важно от всичко” и всичките си усилия насочваме към запазване на телесното си здраве. Да, важно е здравето на тялото, но много по-важно е здравето на душата. Господ ни уверява, че дори да придобием всичко – здраве, богатство и целия свят, нищо не сме постигнали, ако повредим безценната си душа. Така Господ ни учи, колко голяма е силата на благодарността. Никога да не забравяме да благодарим на своите близки, които ни помагат, както и на нашия Бог, който е наш Създател и любящ Баща и от Когото зависи здравето на тялото и още повече – здравето и спасението на душата.

Въпроси към урока:

1.За кое чудо, извършено от нашия Господ научихте от днешния урок? – изцеляването на десетте прокажени.
2.Защо болните викали настойчиво към Господ да ги излекува? – защото проказата е тежка, смъртоносна болест, нелечима от лекарите и те имали последна надежда в Господа.
3.Върнали ли се излекуваните да благодарят на Бога? – върнал се само един другородец, самарянин. 4.Как Господ възнаградил благодарността на самарянина? – самарянинът оздравял телесно, но получил и спасение на душата си.

Задача: Разгледайте мозайката, изобразяваща изцелението на десетте прокажени и оцветете приложението.

Източник: Svetlinata-na-hrama.com