Урок за предателството на Иисус Христос на монахиня Валентина с разказ

Човек оскърбява понякога своя ближен дори неволно. С това му причинява страдание. То е най-тежко, когато е от близък човек, с когото е делил залък хляб. Върхът на този грях е предателството.

Христос, Който дойде на земята да изкупи нашите грехове, изпитал това горчиво страдание. След завършване на Тайната вечеря, учениците изпели хвалебна песен и заедно с Учителя си тръгнали за Гетсиманската градина. Това е една маслинова градина в покрайнините на града. Там отивали за отдих и молитва след дневната умора. Тя била любимо място, където в тишината на нощта Христос оставал в молитва. Но този път не намерил покой.

Като навлезли в градината, Христос помолил трима от тях да останат по-близо до Него, да бъдат бодри и да се молят. Той се отдалечил малко от тях и започнал горещо да се моли. Като знаел какво Му предстои, молел Своя Отец Небесен, ако е възможно да Го отмине това страдание, но не както Той иска, а каквато е волята на Бог Отец.

Трикратно отивал при учениците Си, но ги намирал заспали от изнемогване и умора. А тежка скръб измъчвала душата Му. Само Ангел Господен се явявал и Го подкрепял. В Него се борели две силни чувства. От една страна, изпитвал страх от мъките, защото носел човешка природа. Надделявало обаче другото, по-силно чувство. Това било любовта към падналото човечество, което щял да изкупи със Своите страдания.

Изведнъж в Гетсиманската градина навлезли войници и слуги на първосвещениците, водени от Иуда, който много добре знаел къде се уединява през нощта Спасителят. Със запалени факли поради нощния мрак, те Го търсели. Иуда се приближил до Него и както се уговорили, целунал Учителя си, което означавало, че Този е, Който трябва да хванат.

Христос, който жали всяка човешка душа, пак призовал предателя да се опомни, като му казал:

– Иуда, с целувка ли предаваш Учителя си?

Но отрезвяването не дошло. Той бил сребролюбец и само за тридесет сребърника предал Спасителя. Войниците хванали Христос и Го отвели на съд при първо-свещениците, които постъпили безмилостно с Него.

Едва тогава Иуда разбрал какво е сторил. Трябвало да се обърне към Бога и да се разкае. Но той не показал сърдечно разкаяние, а се обърнал към тези, които го подкупили. Те му отговорили безсърдечно: “Ти му мисли!”

Иуда хвърлил сребърниците и мрак обхванал душата му. Тръгнал като последен нещастник в незнайна посока и завършил живота си печално. С това обрекъл нещастната си душа на вечни мъки.

Въпроси:

Опишете страданията на Христос в Гетсиманската градина.
Какви две силни чувства измъчвали Спасителя?
Кое от двете надделяло?
Как станало предателството на Иуда?
Щастлив ли бил с тридесетте сребърника?

Домашно:

Припомнете си какво най-дребно предателство сте извършили спрямо свое приятелче. Например: Ако сте премълчали, когато са го обвинявали несправедливо! Ако сте говорили лошо за него “зад гърба му”.

Нечисти пари

По-големият брат Иван остана като баща на семейството, защото родителите рано отминаха от този живот. С трудолюбие всички преживяваха добре, защото една педя добруджанска земя дава шепи зрели зърна. Живееха в сговор, но Иван с всеки изминал ден се променяше.

Това започна още когато баща му се разболя тежко. Като разбра, че идва краят, той повика Иван и му каза:

– Ти държиш семейната каса. Двамата с брат ти сте осигурени. Вземи тези три жълтици. Запази ги за малката ти сестричка Цветанка. Като порасне, дай ѝ ги да се задоми. Искам да не проличи, че е сираче.

– Добре, татко – отговори Иван.

Но звънът на тези три жълтици размъти мислите му. Той ги заключи в един сандък. Не изпълни желанието на баща си, а ги остави за себе си.

Минаха няколко години и заедно с малкия си брат отидоха на пазар. Брат му продаде едно теле. Като видя Иван парите в ръцете на брат си, пак мислите му се помътиха. Поиска ги назаем, защото имал да връща дългове. На връщане още по пътя брат му внезапно почина и Иван прибави тези пари към жълтиците.

Сребролюбието му се задълбочаваше. След време негов приятел го помоли да му стане свидетел в съда за един имот, който неправилно искаше да присвои от съседа си. За тази греховна услуга той му предложи голяма сума. Съгласи се Иван и прибави към другите и тези нечисти пари.

– Иване, какво има в този сандък? Не даваш никой да надникне в него – запита го жена му.

– Документи за нивите и къщата. Трябва да се пазят – излъга той.

Виждаха го да седи на сандъка с часове. Отначало нещо го топлеше, но постепенно започна да се пробужда съвестта му. Поводи за това имаше много. Смущаваха го срещите с вдовицата на брат му, със сестра си, вече задомена, със съседа на неговия приятел.

И насън започна да ги вижда и се събуждаше неспокоен. Нещо тежко като камък притискаше душата му. Един ден остана сам и си спомни за добрата си майка. Ако беше жива, всичко щеше да ѝ разкаже и ще му олекне. Спомни си как тя го водеше на църква на празника на свети Иван, чието име носи.

Реши да отиде на Рилския манастир на поклонение. Може да му олекне. Но не му олекна. Там още повече се събуди нечистата му съвест. Върна се пак неспокоен. Като погледнеше към заключения сандък, като че ли виждаше змия усойница.

И реши да сложи край на мъката си. Повика вдовицата на брат си и ѝ даде парите.

– Иване, все се чудех къде потънаха парите от телето – каза тя.

– Взех ги назаем. Трябваха ми. Стотинка по стотинка съм ги събирал да ги върна – отговори Иван, без да повдига очи към нея.

– Да си жив и здрав. Виждаш, живеем в сиромашия.

Отмести един камък от сърцето си. След това отиде на гости на сестра си и ѝ даде трите жълтици. Тя се зарадва и му благодари.

Ами парите за лъжливото свидетелство в съда! Какво да прави с тях? Отиде при свещеника, направи изповед и накрая каза:

– Давам тези пари за църквата.

– Не може, Иване. В църквата не бива да влизат нечисти пари. Раздай ги на бедни или намери начин да ги дадеш на ощетения. А ти се разкайвай дълбоко. Бог да ти прости греха на неправдата.

Така направи Иван и му олекна. Нечисти пари не пипна вече. Трудеше се и с пот на челото преживяваше добре. Друг стана светът пред очите му. Върна се изгубената радост в сърцето му.