Урок за явяването на възкръсналия Иисус Христос
Бащата никога не изоставя детето си. Той бърза да го утеши, ако е в тревога, и да го лекува, когато е болно. Колко повече Христос-Бог не забравил Своите любими ученици, когато след Неговата смърт били изплашени.
Като възкръснал, Той се явил първо на Своята Майка – Пресветата Дева, след това на Мария Магдалина и многократно на Своите ученици. Забележително е първото Му явяване, когато те били заключени в една иерусалимска горница поради страх от иудеите.
Когато Христос бил разпънат на кръст, апостолите по човешки се изплашили да не би и тях да подложат на същата смърт. Избрали горница, която
е стая на горен етаж, за по-сигурно прикриване.
Там те стояли тъжни и изплашени. Изведнъж, вечерта в първия ден на възкресението, Христос се явил, както вратата била заключена. Той възкръснал с ново, духовно тяло, за което нямало прегради.
Като застанал пред тях, първите Му думи били: “Мир вам!” Показал ръцете, нозете и ребрата Си с раните от разпятието, за да ги увери, че е Той. Думите му ги успокоили. Той искал да им каже, че не е останал в гроба като всички земни човеци, а е възкръснал като Бог могъщ и никога няма да ги остави сами и безпомощни. Затова не бива да губят душевния си мир. След това продължил:
– Както Ме Отец прати, така и Аз ви пращам.
Духнал и добавил:
– Приемете Духа Светаго. На когото простите греховете, ще се простят, на когото задържите, ще се задържат.
С това Той ги ръкоположил за духовно служение, свързано с тайнството изповед. Така апостолите получили власт да ръкополагат други, а те следващите. И вече двадесет века приемствеността от Христос до последния свещеник не е прекъсната.
Затова свещеникът е посредник между Бога и човешките души. При него идват за изповед вярващите, казват си греховете и той прочита разрешителна молитва. Изповяданият грях се опрощава от Самия Христос-Бог чрез свещеника. Това става, разбира се, при условие, че изповедта е съпроводена с искрено покаяние и твърда решимост да не се повтаря грехът.
Колко милостиво Христос ни е дал средство за измиване на душата, след грях! А всекидневно човек греши, ако не с дела, то с думи и мисли. Затова често трябва да се измива душата, особено преди приемане на свето Причастие. Както човек често мие тялото си от замърсяване, така често трябва да измива и душата си с покаяние и изповед.
Не е лесно човек да разкрие раните на душата си. За оправдание някои посочват свещеници, които имат видими греховни наклонности. Несъмнено всеки свещеник като човек има немощи и грехове. И той е наследил повредената природа поради греха на Адам и Ева. За греховете си той ще отговаря пред Бога. Но след като е ръкоположен, той е вече проводник на Божията опрощаваща благодат. Не той, а Христос опрощава греховете. Затова изповедта, свързана с покаяние, е тайнство.
Въпроси:
Къде и как е станало първото явяване на възкръсналия Христос на апостолите?
Какво тайнство е установено в иерусалимската горница?
Кой опрощава греховете: Христос или свещеникът?
Трябва ли да се смущаваме от немощите на свещеника?
Може ли без изповед да дръзваме да пристъпваме към свето Причастие?
Домашно:
Направете си писмена изповед, като проверявате постъпките си според изискванията на Десетте Божи заповеди.
Тежестта на греха
От малък Димитър се отличаваше от другите деца. Правеше впечатление на много будно дете. В игрите първенствуваше, но проявяваше понякога хитрости. Когато избираха водещ в игрите, така бързо и ловко преброяваше децата, че все излизаше пръв. Това ставаше, когато с голяма бързина прескачаше едно дете или два пъти броеше друго. Често хитрината му се разкриваше и сред детските викове се чуваше: “Митко, не е честно!”
Домашните не обръщаха внимание на това, въпреки че го забелязваха. Смееха се на постъпките му и ги приемаха като остроумие. Поради това тази на вид детска проява остана в характера му като постоянна.
Порасна Димитър, получи високо образование, създаде семейство. Работеше в голямо предприятие като главен счетоводител. Веднъж реши и там да изхитрува. Така майсторски изготви документите, че никой не разбра как измами свой колега да сложи подписа си под нещо нередно и нечисто.
В резултат на това успя да присвои една голяма сума и с нея си купи нов автомобил. Съпругата му се почуди откъде е забогатял толкова бързо. Той я излъга, че получил неочаквано голямо възнаграждение. Като познаваше способностите му, тя повярва.
Но един ден се върна от работа много разстроен. Не пожела да вечеря под предлог, че е много уморен и го боли глава. Съпругата му обаче се досети, че има нещо много по-сложно от обикновено главоболие.
– Димитре, нещо неприятно се е случило с тебе. Кажи ми откровено какво е то – помоли тя.
– Ще ти разкажа всичко, защото много ми тежи – отговори той.
Разказа подробно за онова, което е сторил. Мислел, че нещата ще се прикрият и няма да има лоши последствия, но се излъгал. Дошла ревизия и невинният човек бил начетен с голямата сума, присвоена от него.
– Какво да правя? Семейството му ще се разори. Тежи ми стореното, а е късно да си поправи.
– Може – твърдо отсече съпругата му.
– Как? – побърза да узнае, иначе много умният и съобразителен Димитър, който умееше да излиза от всякакви затруднения.
– Непременно ще поправиш грешката. Ще продадеш автомобила и ще намериш начин да предадеш парите на ощетения, за да се издължи.
– Как ще стане това? Ще се изложа! – смутено запита той.
– Ти си умен. Ще намериш начин да се справиш. Това обаче не е достатъчно. Трябва да поправиш греха си и пред Бога, за да се изчисти съвестта ти.
– Как? – покорно пак запита Димитър, защото стореното тежеше на душата му като камък.
– Ще направиш изповед пред свещеник.
– Срамувам се.
– По-добре да се срамуваш пред един човек, при това духовно лице, което ще опази в тайна казаното, отколкото на Страшния Божи съд да бъдеш изобличен пред ангели и човеци.
– Страхувам се свещеникът да не ме издаде.
– Изключено е. Това е за него смъртен грях.
Съгласи се Димитър. Първо върна парите, без да се разбере как е станало “недоразумението”, а след това направи изповед. Като се прибра, съпругата му веднага позна, че душата му е измита и пред хората, и пред Бога. Толкова ведър не беше го виждала никога.
Дълго разговаряха. Димитър намери корена на престъплението в детството. Никой не се беше погрижил да го отскубне още, докато е малък. Радваше се, че позна пречистващата сила на тайнството покаяние и изповед. Започна редовно да се изповядва пред свето Причастие и за най-малките грешки, в които виждаше началото на всяко престъпление.