Откъде се взима добротата?
– Откъде се взима добротата? – попита внучката своята баба.
– Добротата расте в сърцето на всеки човек, – отговори й тя.
– Как расте? Както цветята в нашата градина ли?
– Да, милото ми.
– А откъде се взима злото?
– Човек се ражда със семето на доброто в сърцето си, но семенцата на злото са навсякъде около нас и все се опитват да поникнат и в нашето сърце.
– Точно както в градината ни! Расте едно цвете и до него – плевел, – възкликна момичето.
– Плевелите растат и унищожават красивите цветя. Ако не ги оплевиш навреме, ако престанеш да се грижиш за цветята, на лехата ще останат само плевели, – потвърди баба, – така се случва и в сърцето на човека. Добротата прилича на цвете. Всеки трябва да я отглежда в своето сърце, да я пази от злото.
– А какво става, ако някой не отглежда в себе си доброта?
– Тогава в сърцето на този човек побеждава злото. Както плевелите обвиват с тръните си цветята, за които не се полагат грижи, така и в сърцето на човека семето на доброто, обвито от злото, няма да порасне. Злото няма да му даде да расте.
– Бабо, а как трябва да отглеждаш в себе си добро? Цветята ги поливам с вода, за да не изсъхнат, разрохквам пръстта, за да може въздухът да стига до корените на цветята. Плевелите късам заедно с корена.
– Правилно се грижиш за цветята. По същия начин трябва да пазиш и да се грижиш за семето на доброто в твоето сърце семенца2
– Да го поливам с вода ли? – разсмя се момичето.
– Не, не да го поливаш, – усмихна се баба. Да помагаш на хората в нещастие и искрено да им съчувстваш. Да пускаш в сърцето си, като въздух, любов и доверие към хората. Семето на доброто умира от зли постъпки, както цветята биха умрели, ако ги стъпчем с краката си. Трябва да изкарваш от сърцето си, подобно на плевели, злото, завистта, скъперничеството, безразличието и ненавистта.
И тогава добротата ще разцъфти в сърцето ти като голямо красиво цвете и ти ще пораснеш отзивчив и милосърден човек. А в сърцето ти няма да остане място за зли и грозни постъпки.
Превод от руски език: Дияна Янчева
