Вълшебните очила
Вълшебните очила
-Колко жалко, че сега няма вълшебници! Те щяха да изпълняват всичките ни желания!, – каза малката Ани, разглеждайки джобната лупа на майка си, която тя беше получила като подарък за рождения си ден.
– Аз знам какво да си пожелая.1
-Такава лупичка ли, като моята?? —попита, усмихвайки се, майката.
-Ами, не съвсем такава… Бих искала да виждам през стъклата не само лица и предмети. Аз и така ги виждам добре. А всичко, което се крие под тях, например, сърцата на хората, да разбера мислите и желанията им, а също и кой от тях е добър, и кой лош.
-Радвам се, че нямаш такива стъкла – иначе щеше да имаш много врагове- каза майката.
-Защо, мамо? — попита учудено момиченцето.
-Нима мислиш, че на хората би им харесало да знаят, че не могат да скрият нищо от теб, че сърцата им са открити пред теб, а освен това, виждайки повече лошо, отколкото добро, ти самата ще се чувстваш зле. А, спомних си една приказка. Слушай!
Много, много отдавна живееше един човек. Той искаше да има очила с такива вълшебни стъкла, каквито сега ти желаеш да имаш, и ги получи. Но, слагайки ги, вече не можеше да ги свали от очите си. Какво стана? … Пред него се откриха сърцата на хората, с всичките им помисли и той видя много повече лоши неща, отколкото добри. Поглеждаше в сърцата на най-близките, най-верните и любимите си приятели и навсякъде откриваше недостатъци. Това много го натъжи и той започна да се държи студено, недоверчиво с тях; те се чудеха и огорчаваха на тази промяна у него, не знаеха на какво се дължи тя и постепенно се отдръпнаха от него.
Самотата мъчеше нещастния човек; той не искаше да гледа с други очи на хората, които му се струваха толкова по-лоши от него самия, и в тъгата си, започна да се моли на Бог. И Бог му изпрати ангел с кротко приветливо лице и сини очи: „Аз съм любовта- каза вестителят- дойдох да ти помогна и да разсея заблуждението ти. Разгледай първо своето собствено сърце и после осъждай ближните, ако посмееш? “ При тези думи, ангелът докосна чудните очила, и пред този човек се откри собственото му сърце, което беше много по-лошо от сърцата на другите. „Боже Господи, прости ми!”- възкликна той и очилата паднаха в краката му.
„Обичай ближния си 2като себе си,- каза ангелът,- такава е Божията заповед. Старай се да прощаваш на другите техните недостатъци, и ще си щастлив на този свят и простен на онзи.” Човекът изпълни повелята на ангела и целият свят, всички хора, му се сториха по-добри, защото той видя онова, което се криеше в неговото собствено сърце, и сега наблюдавайки другите, се стараеше да вижда в тях само хубавите им черти и по този начин самият той стана по-добър и по-щастлив.
-Разбра ли приказката, Ани?- попита майката- нека и ние с теб да гледаме себе си с вълшебни очила, а другите – с обикновени. Заповядано ни е да обичаме ближните си, а не да търсим техните недостатъци. Ще е много хубаво, ако успеем да видим и поправим нашите, нали!
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
