Митрополит Гавриил: Основаваме общообразователно училище, за да можем да възпитаваме децата в нравственост и вяра
В края на миналата година Ловчанска св. митрополия обяви, че през 2019 г. ще бъде създадено първото у нас общообразователно училище, което ще бъде под ведомостта на Българската църква. Училището ще носи името „Св. Седмочисленици“ и ще се помещава в сградата на старата митрополия в гр. Ловеч. По този повод, както и за бъдещето на предмета Религия в българското училище, въвеждането му като задължително избираем и бъдещите инициативи на Културно-просветния отдел при Св. Синод, разговаряме с Ловчанския митрополит Гавриил.
– Ваше Високопреосвещенство, в началото на новата година, Вие започвате нова инициатива, която обявихте в края на миналата година, но с началото на тази година тя ще стартира. Вие предприехте за първи път у нас да създадете общообразователно училище в Ловеч, в което освен общообразователните предмети, ще се изучават и предмети с християнска насоченост, запознаващи децата с православното християнство. Кажете ни повече за тази инициатива.
Как се зароди тя?
– Обмисляме тази инициатива вече от няколко години. Пример за това видях в Русия и главно в две епархии Владимиска и Суздалска епархия и Нижегородската епархия, където са създадени такива общообразователни гимназии от първи до последния клас на средното образование. Там си изучават всички предмети, които са одобрени от тяхното Оброзователно министерство се изисква, отделно те имат и свои църковни предмети, като и те също са приети от министерството. Най-важното обаче, е че образованието става под контрола и със съдействието на църквата, като се назначават учители с жива и истинска вяра, благочести и професионализъм. Там имат и пансиони за тези ученици, които са от по-далече. На мен това ми хареса, защото се прави много за децата, за да им е интересно, да им е живо.
Резултатите са много добри тъй като, естествено, където има нравственост и нормален духовен живот, децата се стараят и в науката повече, трудят се повече.
Този пример ни зарази, но имаше много неща, които трябваше да решим къде и как да бъде. В крайна сметка миналата година извършихме един сериозен ремонт на половината от старата митрополия, която е в центъра на гр. Ловеч. Трябваше да направим всичко, така че да отговаря сградата на изискванията на Министерството на Образованието и науката, а сега сме вече в последна фаза на регистрация на нашето училище. Надяваме се да успеев в срок, който е до края на януари, като са останали съвсем малко неща за довършване и дооформяне. И тази година на есен училището трябва да отвори врати. Желанието ни е да почнем от първи клас и подготвителен клас, а след това втори, трети и т.н. да се увеличават класовете. Смятам, че това е нещо положително.
Отговорността, която поемаме е огромна, защото ще трябва да отговорим на очакванията – най-вече на християнското нравствено възпитание и естествено професионализъм, добра подготовка.
Надявам се, че с Божията помощ ще се стараем колкото зависи от нас. Това е идеята и вече сме в края на нейното осъществяване.
– Училището ще носи името на светите Седмочисленици как го избрахте?
– Смятаме, че това име е най-подходящо за едно българско християнско училище, защото светите Седмочисленици са тези, които изобщо са създали основата на славянската просвета и култура, още повече и на българската. И за това България има огромна заслугаа и те са пример за децата, като техни покровители. Покровителите не са само нещо формално, както някъде просто се избира име, а това са покровители, които ще помагат молитвено и ще благославят дейността. При нас в църквата да вземеш някой покровител, се избират светци, защото те имат пред Бога гоямо дръзновение и се надяваме, че те ще благославят и ще се молят за нашето училище. Примерът на техния живот ще бъде много поучителен за учениците. Така че всичко това ни навежда на мисълта, че те са най-подходящи. Особено и Ловеч е свързан със св. братя Кирил и Методий.
– Вие години наред заедно, разбира се, със Св. Синод на БПЦ и Културно-просветния отдел към Св. Синод, се борите за въвеждането на предмета Религия в българското образование. За жалост предметът не влиза като задължително избираем в програмата на българското училище, а е само като свободно избираем. Това ли е бъдещето към, което църквата ще се ориентира т.е. към подобен род нейни училища, гимназии и прогимназии, които да обучават децата на християнските ценности или ще се продължи да се работи за въвеждането все пак на предмета Религия, като задължително избираем?
– Това би било най-доброто, но не е възможно в много масов формат, предполагам да стане. Все пак ние искаме да достигнем до колкото се може повече ученици. Има някои епархии, където се полагат особено големи грижи за православното религиозно образование на децата. В момента разрешената форма се изучава, но като вземет от статистиката, че в момента в България по-малко от 1% деца изучават Религия-Православие, това е трагично. Това, което се прави е добро, но е добро за една малка част от децата. Затова ние сме уверени в това, че концепцията, която има Св. Синод отговаря на европейските правила. Взаимствали сме от страни като Германия и Полша т.е. нашата концепция е да се въведат ти предмета – Религия – Православие, Религия – Ислям и светски предмет – Етика, от които, щом родителите изберат един, той трябва да бъде задължителен за дедето. За тези, които изберат Християнство-Православие, предметът поличава всички права като всички останали предмети т.е. учителят, който преподава ще бъде на пълен щат, ще има осигуравки, няма да слагат предмета му в последния час на учебния ден, когато децата са вече уморени. Естествено с това се решават и други проблеми. Смятаме, че това е начинът преподаването на този предмет на стане по-масово. Защото ако сега само 1% го изучават, то поне процентите да се повишат до 30-40. Това би било вече успех. А това училище, които създаваме и то е добро като инициатива и ако ние успеем, колко повече такива училища има, то ще е добро за пример, но надали скоро ще можем да разчитаме на масово откриване на такива училища, които да могат да поемат по-голям брой деца. Хубаво е да се работи и по този начин, но това вече зависи по места къде и как ще могат да организират. Дай Боже при нас да бъде всичко благополучно, защото това ще бъде един пример за България и за други градове да се създават такива училища. Те ще бъдат един маяк, за да се види до къде може да стигне възпитанието и обучението пир децата, когато наистина се въвежда едно християнско възпитание. Ние обаче продължаваме да държим на това – да се въведе в задължителния сектор на образованието или просто ще си остане с една малка част от децата, които изучават, а това няма да е добре.
– Какво според Вас пречи на Министерството на Образованието, на управниците да въведат този предмет? Толкова години вече след политическите промени в страната, почти 30 години, този предмет така и не е въведен. Много преговори са правени и много инициативи са създавани. Различни оправдания се намират през годините, но какво пречи в момента да се въведе?
– Не мога да ви кажа. Това, което мога да кажа са само мои догадки, но една от причините е, че възрастните хора не са изучавали и не знаят каква и силата и значението на този предмет. Това е една от причините. Сигурно има и други сериозни причини, които аз не бих се наел официално да говоря, но каквито и да са те не могат да бъдат по-силни от желанието да възпитаме бъдещите поколения на България в нравственост и добро. Никой няма оправдание онези, които не искат да направим всичко възможно за младите хора да бъдат едни истински, нравствени и силни хора. Тази причиа е обаче сериозна. Дари и сега да ви кажа, като изучаваме като СИП Религия има родители, които в началото не знаят, не смеят, но като видят примера на другите деца, които изучават, тогава те идват и сами записват децата си. Ясно е, че от някъде трябва да се тръгне, за да разберат по-възрастните, които не са изучавали и не знаят силата на този предмет. На времето системата беше такава, че със сила се контролираха някои неща, а сега е такова време, че трябва човек да има собствена основа, върху която да стои. Това може да бъде вярата в Бога и с Божията помощ да се пази от всякакви изкушения и съблазни, които са около нас.
– Какви нови инициативи ще направите в Културно-просветния отдел при Св. Синод. Миналата година успешно завърши поредната кампания „Деца рисуват за деца“, като картини на побдители от конкурса на Св. Синод бяха изложени в Парламента. Подариха се и нови апарати, които ще помогнат за лечението на онкоболни деца. Какви са следващите ви инициативи?
– Тази година, вече удобрено от Св. Синод, издаваме трудове на св. Нектарий Егински, защото скоро наближава 200-та годишнина от неговото рождение. Сега предстои да предложим на Св. Синод един семинар за журналисти от цялата страна и ще се постараем да подберем тези, които са с църковна тематика. И други подобни инициативи ще има през годината, които ще трябва да минат през заседание на Св. Синод. Инициативата, която правим с конкурса за деца и благотворителния базар в помощ на тези дечица също е добра.
С Ловчанския митрополит Гавриил разговаря Ангел Карадаков / Добротолюбие
