Игри за Неделно училище от свещеник Стефан Енев

I част. ИГРИ ЗА САЛОН (стая)

1. Проверка на Общата култура на децата.
Ръководителят на Детското Неделно Училище има на разположение зрънца от фасул или царевица. При всеки правилен отговор той дава по едно зрънце на онова от децата, което първо правилно е отговорило на зададения въпрос.
Кои, знаменита личности, ви напомнят следните предмета ?
Една горяща къпина – Мойсей
Един самотен остров -Робинзон Крузо
Една ябълка върху главата на едно дете-Вилхелм Тел
Една сребърна чудотворна лампа-Аладин
Една пражка -Давид
Един гълъб носещ маслинено клонче-Ной
Един параход – Роберт Фултон
Един полумесец с звезда -Мохамед
Една монастирска килия -Паисий
Дълга коса у която се крие сила-Самсон
Америка . . – Христофор Колумб
Тридесет сребърници . -Юда предател
Един дървен кон -Одисей
Дисаги с мускали . -Бай Ганю
Изкоренени лозя . -Крум
Една пъстра дрешка -Йосиф
Една вятърна мелница -Дон Кихот
Електрическа крушка -Едисон
Сол струна на цигулка -Паганини .
Тих бял Дунав -Ботев
Една паница леща -Исав
Един сноп пръчки . -Кубрат

На всеки правилно отговорен въпрос се дава по едно зрънце. Накрая, което от децата има най-много зрънца, получава награда.
Ръководителят трябва да е запознат с всички споменати имена и да знае историята около тях, защото може да бъде изненадан с въпроси около едно или друго от споменатите имена. Затова, ако някое име не му е известно и той не може да даде пояснения, по-добре е да не задава въпроса свързан с това име.
При случай, което става много рядко, две деца едновременно да отговорят на зададения въпрос, получават и двете по едно зрънце.
Ръководителят може да зададе и други въпроси в връзка с други лица.

2. Отгатни какво работим.
Една група от играчите излизат вън. Останалите в стаята намислят какво ще изобразяват и си разпределят работата. Например: столарница, един рендосва, втори зачуква, трети реже с триона, четвърти пробива с бургията и пр. Всичко това се извършва с неми движения. Тогава тия, които са вън биват повикани, влизат и се стараят да отгатнат какво представляват децата с немите движения.

Щом като отгатнат, тогава друга група излиза вън а децата, които остават вътре изобразяват друга работа, например: обущарница, калайцжийница и пр.

3. Кой познава най-добре географията?
(състезателна).
Състезателите са въоръжени с лист и молив. За 5 минути всеки да запише имената на всички български градове, които той знае, или на, реки.
Може да се зададе да се напишат имената на градовете от цял свят, започващи с една буква, например В, или Б, или Л и пр.
Може да се зададе да се „напишат имената на българските учени, на българските поети и пр.
Който правилно напише най-много имена — получава награда.’

4. Колко вещи ще запомниш (състезателна).
На определено место се „поставят 15—25 различни предмети например: вестник, молив, часовник, ябълка, маша, гривна, игла, броеници, калпак, шапка, писалка, плик, палто, Библия и пр. . .
Дава се възможност на всеки от играчите да наблюдава предметите само 10 до 12 секунди. След това всеки от играчите самостоятелно, без да се съветва и припомня с другарите си, написва имената на изложените предмети на един лист.
Който напише най-много имена получава награда.

5. Познай животното (досетливост).

Един играч излиза пред групата и застава към нея гърбом. Ръководителя закача на гърба му една картина изобразяваща животно, птица или плод.
Сам играча не вижда картината, но всички децая виждат. Играча пита: „Какво съм аз“?, а другарчетата му подхвърлят внушения, по които той познава какво е изобразено на картината.
Оня, по чието внушение играча познае животното (птицата или плода), излиза пред групата и ръководителя -закача на гърба му друга картина.
(Тази игра може да се играе винаги. Много е забавна поради изобретателните внушения на другарчетата на играча с закачената картина на гърба)я виждат.

6. Бум(съобразителна състезателна).За деца над 9 години.

Играчите трябва да са наредени в кръг,или в полукръг. При изгарянето на всеки играч, той напуща кръга (полукръга), за да не бърка останалите играчи.
Вместо всяко число което окончава на 7 и кратно на седем „от едно до 35 се казва бум.

Например: 1, 2, 3, 4, 5, 6, бум, 8, 9, 10, 11, 12, 13, бум, 15, 16, бум, 18, 19, 20, бум, 22 23, 24,. 25, 26, бум, бум, 29, 30, 31, 32, 33, 34, бум.

Който не каже бум там където трябва—изгаря.
Който каже бум там където не трябва—също изгаря.
Когато някой от играчите изгори, играта започва от следващия играч като започне той от едно, другаря му казва две и пр. . .
Последният останал играч се провъзгласява за цар и дава заповеди на подчинените си, които те безпрекословно изпълняват.

7. Прокурора обвинява (състезателна) За деца над 12 години.Играчите застанали в кръг или полукръг. Участвуват от 8 до 15 играчи,

а) Всеки от играчите е подсъдим. Когато прокурора, или съдията го обвинява (задава въпроси) подсъдимия трябва да мълчи. Обади ли се той изгаря.
б) Всеки от подсъдимите си има адвокат. Адвоката е неговия съсед стоящ от дясната му страна.Когато се говори на подсъдимия отговаря веднага адвоката. Адвоката трябва да отговори до като
съдията (прокурора) не е прочел до три. Прочете ли до три, преди да е отговорил адвоката, последният изгаря.
Всеки от играчите, който изгори излиза от кръга.
Останалият последен играч е цар и издава заповеди.
Тази игра е много интересна, но и доста трудна. Изисква се голямо умение от ръководителя (съдията). Първоначално той задава въпросите на подсъдимите последователно. Така те по-малко се бъркат и адвокатите съумяват да отговарят навреме. След като играчите усвоят играта добре, съдията задава въпросите преплетено. Може да започне да разпитва някоя известна случка, или просто да направи преговор на миналия урок.
За останалите деца — зрители, това представлява много интересна забава.

8. Съседът от дясно (съобразителност) за деца над 12 години.
Един от играчите излиза вън. Останалата група от играчи, на брой от 10 до 15, сядат в кръг или полукръг.
Намислят едно лице — намисленото лице е съседа от дясно на всеки от играчите.
Когато излезлият играч се върне, ръководителя му обяснява, че е намислено едно лице и че той с въпроси ще трябва да открие кое е това лице.
За улеснение внушава се на играча да задава въпросите последователно и да задава на няколко играчи един и същ въпрос. Отговорите често са противоречиви един на друг и играча протестира, че го заблуждават. Докато най-после хване нишката и открие, че всеки описва съседа си от дясна страна.
Всяко ново дете — по будно, което идва в Д. Н. Училище може да мине през тази игра. Така то се приобщава към групата.

9. Срички (досетливост).
Излизат 2—3 играчи., Ръководителят разпределя една дума на срички (две или три срички) и в зависимост от сричките, разделя на равни части всички деца, като на всека група дава по една сричка.
При даден знак всяка група казва само своята сричка. Така всички деца в един миг казват всички срички. Играчите върнали се при групата ще трябва да открият коя дума се казва. При откриване на думата често се комбинират много смешни думи от познавачите.
Който открие думата, има право за следващата игра да намисли новата дума.

10. Пословици (досетливост).
Същата игра като „срички“, само че вместо една дума да се дели на срички, взима се една пословица и се разделя на думите й. Групата се дели на толкова равни части, колкото думи има в пословицата
Преди да се върнат играчите, които ще познават, прави се репетиция за едновременно изказване на думите от пословицата.

11. Познаване чрез чукане (съобразителност).
Един от играчите излиза вън. Групата намисля той да направи нещо. Например: като се върне да вземе кърпичката на Иванчо и я постави в джоба на Кольо. Или да издърпа ухото на Христо. Или да направи нещо на себе си, което е по-трудно.
Когато играча се върне ръководителят му обяснява, че ще трябва да внимава в чукането. Ръководителят чука с молив, или ключ, или нещо друго в дъска. Когато чукането се засилва,—става по бързо, тогава играча доближава до целта. Когато чукането намалява и спира, -тогава играча се отдалечава-от целта.

12. Манастир, тази игра е за освежаване.
Ръководителят разправя как дядо Иван тръгнал на поклонение за манастира… Натоварил магаренцето, сложил му дисагите, а вътре в тях хляб-сол, пипер, чушки, винце, нож, а на магарето поста. вил.юпар, то си има опашка, глава, шия, крака…
Всяко от децата е един от изброените предмети,
Когато ръководителят спомене предмета детето става и вика „тука съм“.
Когато ръководителят спомене думата манастир цялата група става и казва: „да, да на манастир“.
Тогава ръководителят започва разказа: „Дядо Иван (детето което има това име става и казва: „тука съм“), решил да отиде на манастир (всички стават и казват „да да на манастир“). Хванал той магаренцето (тука съм), сложил му юлар (тука съм), сложил му дисагите (г„ с“) а вътре в тях сол… пипер… вино… хляб и пр.
Тръгнал дядо Иван на манастира. Тук манастир, там манастир… няма . го манастир, много е далеч. Решил да си почине. Пуснал магаренцето, извадил, от дисагите…
Така според интереса ръководителя съчинява цял разказ за поклонението на дядо Иван .. Децата стават и сядат и така групата се раздвижва и ободрява.

13. Запознаване.
За да могат децата да се опознаят, при по-голяма група, ръководителят приготвя, изрязани от червена хартия — сърца. Всяко сърце той разрязва през средата различно т. е. с криви й начупени линии. Така че половинките могат да се срещат само на едно сърце.
Тогава едните половинки от сърцата раздава на момчетата, а останалите половинки на момичетата. При даден сигнал двете групи тръгват да си търсят „ешовете“. Първата двойка става цар и царица, биват коронясвани и се прави тържество. Зависи много от находчивостта на ръководителя. За да се изпълни цялата церемония.

След коронясването и тържеството, царя и царицата издават заповеди, дават награди и наказания.

14. Първи разговори.
Ръководителят раздава на всяко дете по 10 зрънца. Всяко дете задава въпроси на другарчетата си (момченца и момиченца). Който отговори на въпроса зададен му с да или не, длъжен е да даде едно зрънце на запитвача. Който събере най-много зрънца получава определената награда.

15. Кметската котка.
Ръководителят подава ръчна топка, или кърпичка на един от играчите и казва: „Кметската котка е айнаджийска котка“. .
Играча връща топката (кърпичката) и отговаря; „Кметската котка е алена котка.“ Така ръководителят подава топката (кърпата) на всеки играч и очаква той да отговори, като прилагателното, с което окачествява кметската котка винаги е различно, но с. условие да започва с същата буква с която е започнало прилагането, което ръководителят е поставил, когато е започнал играта: в скучая с буквата А
Когато играчите изчерпят прилагателните, ръководителят започва играта отново, като казва прилагателно с друга буква например: „Кметската котка е красива котка“. Играча отговаря например:
„Кметската котка е крива, (кирлива, кротка и пр.) котка“.
Всичко това става бързо. И в бързината, когато всеки се труди да измисли нещо, получават се-много смешни прилагателни.
Който бави — изгаря. Всички играчи поставят залог и който остане последен става цар и дава награди и наказания.
За да има справедливост — ръководителят чете до 5 и ако играча не може да отговори с необходимото прилагателно — той изгаря.
При погрешни прилагателни, не се изгаря.“ Те предизвикват смях.

16. Прилика (остроумие).
Играчите се нареждат в кръг. Всеки от тях си намисля името на един предмет, или някое собствено име.
Един играч в центъра на кръга също намисля едно име, или название на предмет.
Тогава играчът в центъра съобщава името, което е намислил и запитва поотделно всеки играч какво той е намислил. Например: играчът в центъра е намислил молив. А играчът, когото той запитва е намислил игла.Тогава играча в центъра пита играча, който е намислил думата игла, каква прилика има между молив и игла.

Например: Иглата е като молив, защото е остра и защото е дълга.
Розата е като молив, защото я подрязват.
Наполеон е като молив, защото написал една велика страница в историята на Франция.
Иван е като молив, защото боде в очите.
Косата на Любка е като молив, защото трябва да се подрязва.
Тебеширът е като молив, защото пише.
Играта става много интересна и духовита, когато всеки се старае да налучка най доброто сходство между намисления предмет от централния играч и своя намислен предмет. Явяват се много смешни положения, от които само с остроумие може да се излезе.
Тази игра трябва да се играе с деца над 12 години и то предимно будни такива.

17. Колективна рисунка.
5—6 рисувателни листове се дават на толкова число групи деца, като в всяка група има по равно число. Например 5 групи по 6 деца в група или всичко 30 деца, Останалите деца могат да бъдат зрители.
Поставя се една картина, или портрет на място, дето ще може да бъде виждана от всички състезатели.
При даден сигнал първите номера от всяка група почват да рисуват поставената картина (портрет), На всеки 15 секунди стана смяна на „художниците“. Така смяната продължава докато рисунката бъде нарисувана колективно. Журито ще определи коя от рисунките е нарисувана „най художествено“.

18.Изгубения стол.
Играта се играе с малка група играчи 10—15. Числото на играчите трябва да бъде с един по-голямо от числото на столовете.
Столовете са наредени в две редици с долепени гърбове. Ръководителят започва да свири (пиано цигулка, китара, устна хармонична и пр)с разполагаем инструмент марш. Играчите маршируват около столовете.Щом като музиката спре, всеки играч сяда на най-близкия до него стол. Който остане без стол — изгаря. При напущане на играта той отнася един стол настрани и сяда на него. Така че, играчите пак остават с един в повече от столовете.
Така играта продължава до като остане един играч — седнал на стола — който и печели играта.

ІІ част.ИГРИ НА ОТКРИТО

1. Борба на куц крак. (Господар).
Начертава се един голям кръг и в него влизат по равно число играчи от две групи. При даден Знак всички играчи застават на куц крак. При втори знак всяка група се стреми да изхвърли противника си из кръга Ръцете трябва да стоят на кръста. Изтласкването става само с раменете.Може вместо групи да се играе с участието на двама играчи — по един от всяка група.
Може да се играе и с елиминиране. От всяка група в кръга влиза по един играч. Победеният е елиминиран. Която група има повече загуби — губи играта, за в полза на противника си.

2. Петли.
Играчите са разделени на две групи по равно число. Начертава се кръг и в него влизат по един играч от всяка група Те застават клекнали и с ръце се изблъскват вън от кръга. Не е позволено да се докосва тялото, а само ръцете на противника.Който излезе вън от кръга, или залитне и се подпре с ръце на земята, или най-после седне на земята — е победен и напуща кръга. Противника печели точка.
Следва втора двойка, която се състезава по същия начин. Която от групите има повече точки печели играта.
Същата игра се играе по следния начин: Играчите са клекнали и се хващат за глезените си, изтикването става с рамена.

3. Иванчо къде си?
Всички деца се хващат за ръка и правят голям кръг. Ръководителят връзва очите на едно момченце „Иванчо“ и на едно момиченце „Марийка“. Марийка пита: „Иванчо къде си“? Иванчо отговаря: „Тук съм, тук съм“, пляска ‘ с ръце и тича в друга посока.
Играта продължава докато „Марийка“ успее : да хване „Иванчо“.
Ръководителят след това връзва очите на ; втора двойка и играта продължава.
Децата не бива да разкъсват кръга и не бива да се обаждат и по този начин да заблуждават .играчите, които са вътре в кръга.

4. Сляп дядо.
Един от играчите застава в средата на кръга и му се връзват очите. Децата са наловени за ръце и правят голям кръг. Всички танцуват в една или друга посока.
Щом „дядото“ чукне три пъти с бастуна си з земята кръга спира неподвижен. „Дядото“ сочи :С бастуна си напосоки към един от играчите. Играча който е посочен се хваща за бастуна.
„Дядото“ заповядва: Измяукай, или изкукуригай, лай като куче, изреви като магаре и пр. . . . След като играча изпълни три заповеди на „дядото“, последният трябва да познае кой се е хванал за бастуна.
Ако „дядото“ познае кой е играча — последният става „дядо“.
Преправянето на гласовете, повдигането и снишаването на тялото е необходимо.Трябва да се има предвид, че участвуващите в тази игра ще-трябва да се познават, да си знаят и имената.

5. Съставяне на думи.
Написват се букви на листчета и се раздават на играчите. Потребно е да се напишат повече гласни букви.Всеки играч,забожда с топлийка буквата си на лявата си страна до сърцето.По даден знак играчите съставят думи и хванати за ръка се представят на ръководителя. На всяка .буква-от правилно съставената дума ръководителят дава по едно зрънце. Накрая, който има най-много зрънца, печели играта — печели наградата.

6. Гърненца (за деца до 10 год. възраст).
Децата се нареждат в кръг. Всяко по-голямо дете си има по едно гърненце – едно малко дете което е клекнало или седнало.
Има едно дете без гърненце. То дири да си купи гърненце. Отива при притежателя на едно гърненце и пита: „Продаваш ли си гърнето?“
Отговаря му се: „Не го давам“
„Тогава ще ти го отнема“ казва свободният играч и докосва с ръка ръката на притежателя на гърнето. След това докосване двамата играчи се спущат да тичат в противоположни посоки заобикалят кръга и, който пръв дойде до гърнението, става негов притежател.

7. Видял ли си агънцето ми?
Децата се нареждат в кръг. „Овчарят“ обикаля около кръга, докосва един от играчите и го пита: „Видял ли си агънцето ми“?
Докоснатият играч също пита овчаря; „Какво е то на глед“?
„Овчаря“ описва агънцето т. е. описва едно от децата.
Докоснатият играч, от тия описания на „овчаря“ ще трябва да познае кое е „агънцато“ (детето). Щом му каже името-„агънцето“ тича да заобиколи кръга. В същото време и докоснатият от овчарят играч се спуща да заобиколи кръга. В това време ,овчаря“ заема едно от свободните места, а за другото място се надтичват „докоснатият“ и „агънцето“.Който остане без място става „овчар.“

8. Беглец и съдба.

Играчите са разделени на двойки и хванати за ръка лице срещу лице. Ръцете са вдигнати високо, така че между играчите може да стане провиране. „Беглец“ бяга от „съдбата“ и за да се спаси застава между някоя от двойките. На който играч от двойките „беглецът“ е обърнал гръб, той става „беглец“.
Яко „съдбата“ хване „беглеца“ — тогава двамата си разменят ролите.

9. Котка и мишка.
Играчите са наредени в кръг, хванати за ръце. Един играч е мишка и един е котка. Котката гони мишката. Целият кръг се движи на ляво или на дясно. Когато мишката влиза или излиза от кръга играчите свободно я пущат. Когато котката върши същото играчите й пречат.
Могат да играят две котки и три мишки едновременно.
Играта може да се придружава с песен.

10. Котка и мишка в лабиринт.
Играчите са разредени в колона по четири на две ръце. Те държат ръцете си в страни. Един гони други бяга. Ръководителят командва: надясно, наляво и пр. Играчите бягат в новообразуваните коридори.
Играта може да се придружава с маршова песен и ходене на място Ръцете се държат постоянно в страни, така се образуват коридорите,

11. Превземане игрище (За деца от прогимназията)
Използва се футболно игрище, което се разделя на три равни части. Играчите се разделят на две равни групи и застават една срещу друга, като между тях остава празно пространство около една трета от игрището.По жребий се дава топката на една от страните. Топката се хвърля последователно ту от едната ту от другата група, и то от местото дето бъде спряна.
Яко е хваната в въздуха, правят се три крачки напред и се хвърля наново.
Не се позволява да се хвърля топката последователно от една страна два пъти.

12. Държави.
Начертава се кръг разделен на сектори. Всеки сектор е отделна държава. Името на всяка държава е написано на територията й. Всеки играч застава в територията на своята, държава.
Ръководителят извиква бързо и високо името на някоя държава. Всички държави трябва бърже да бягат от секторите (териториите си). Остава само този играч, името на чиято държава е ИЗВИКАНО, . ако побегне от територията си губи точка.
Правят се обаче много грешки, особено когато има по няколко държави които започват с една буква (Англия, Америка,, Албания и пр.).
Който има най-малко грешки, той печели играта.

13. Добро утро съседе.
Играещите деца са наредени в кръг. Един от играчите обикаля кръга, спира при едно от децата, ръкува се с него и казва: „Добро утро съседе“.След това двете деца тичат в противоположни посоки, заобикалят кръга и който пристигне заема свободното место.
Останалият отива при друг играч и играта продължава.

14. Бягане с кърпа.

Играещите деца са наредени в кръг и седнали на земята. Един от играчите носи кърпа в ръка, тича около кръга и пуща зад някой играч кърпичката. След това играча продължава да тича .Двете групи не бива да се смесват, а да се докато обиколи кръга и издърпа ушите на детето зад което е пусната кърпичката.
Не се позволява обръщане назад. Играчите с пипане трябва да намерят кърпата.Не се позволява и подсказване.
Ако групата е голяма може едновременно да се пуснат две деца с кърпи.

15. Спасявай се както можеш.
Един играч с отличителен знак гони, всички други бягат. За да не бъдат уловени играчите се спасяват по различни начини, а именно:
а) Правят лицева или гръбна лежаща опора.
б) Покатерват се на дървета — по един на дърво
в) Правят везна т. е. застава на един крак,
навежда трупа успореден на земята. Крака който
е в въздуха е изпънат като продължение на трупа,а ръцете са в страни.

16. Лов на топка.
Очертава се игрище. Всички играчи са вътре в игрището и никой не бива да го напуска.
Пуска се една топка в действие. Всеки играч се старае да удари някого с топката, Но и всеки се пази да не бъде ударен с топката. Който бъде ударен изгаря и напуща игрището. Последният печели играта.

17. Теглене на въже.
Взема се здраво въже дълго около 10 метра. Средата му е означена с белег. Играчите се разделят на две групи и едната група се хваща за левия а другата за десния край на въжето.Начертават се две успоредни линии на растояние 3 метра една от друга. Белегът на въжето е
в средата. По даден сигнал започва теглене на въжето. Самото теглене на въжето може да става по следните начини:
а) От прави деца, които държат въжето в ръце.
б) Въжето стои на земята, при сигнал играчите се навеждат, хващат го и теглят.
в) Играчите са седнали и тогава теглят въжето.
г) Играчите са на равно разстояние от въжето (20—30 метра). По даден сигнал тичат, хващат се за въжето и теглят.

18. Шаро хвани си опашката.
Играчите са заловени за кръста един зад друг от по 6 — 12 души. Пред всяка група има едно дете — хванато и то в групата което е Шаро. А последното от децата в групата е опашката.
Шаро се стреми да улови опашката си. Децата чрез извиване и отбягване му пречат и бягат. Яко Шаро улови опашката си, опашката става Шаро, а последното останало дете става опашка.

19. Коминът пуши.
Играчите са разделени на две равни групи.По жребий едната от групите „лежи“ т, е. наведени са играчите и хванати за раменете образуващи кръг. Един от групата е, пазач. Останалите играчи т. е. втората група, се стараят без да бъдат уловени от пазача да се качват на лежащите и викат; „Коминът пуши“. Ако пазачът хване играч от противната група, ще трябва, от местото където го е хванал, на три скока да достигне лежащите си другари и се възкачи на един от тях, Тогава става смяна на групите.Позволява се възсядане и на пазача. Хващане когато играча е направил скок в въздуха не се признава.

ЩАФЕТНИ ИГРИ
Щафетните игри са състезателни. В тях участвуват най малко две групи от по равно число играчи. Състезанието се състои в свободно или затруднено (играча е задължен да извърши нещо) бягане При връщане при групата играча предава „щафета“ т. е. предава, предмет или просто докосва с ръка другаря си и последният има право да тича и върши същото, каквото неговия предшественик е направил.
Ако първият предаде на втория щафетата, вторият ще я предаде на третия и т. н. Щафета може да е всеки предмет.
Щафетни игри се правят с бягане, подскачане катерене, гребане, провиране и пр.
Когато се играят щафетните игри интереса на децата е голям. Ръководителят не бива да допуска хитрини от страна на децата, тъй като се явяват спорове и се разваля ефекта на играта.

1. Кражба на картофи.
Двете, състезаващи се групи застават успоредно, в тилови редици на разстояние 8—10 метра една от друга.
Всяка група си има свое „гнездо картофи.“ Двете гнезда на двете групи са на еднакво разстояние от групите си. В гнездото има 5—6 картофа (може и камъни, колкото юмрук на дете.)
При даден сигнал първите играчи тичат, заобикалят собствените си гнезда от външна страна стигат до противниковото гнездо взимат по един картоф и връщайки се обратно го оставят в собственото гнездо. Тогава играча тича обратно при групата си и предава щафета.
Вторият играч повтаря *същото. Която, група свърши първа — печели играта.

2. Провиране през тунел.
Взима се едно платнище Зашиват се две от противоположните му страни, — така че от платнището се получава нещо като тунел. На двата края на „тунела“ се поставят (прикрепят) здрави дървена обръчи, за да може минаването през „тунела“ да става по-леко и по-бърже.
Играчите от двете групи стоят в тилови успоредни редици на еднакво разстояние от тунела. При даден знак първите играчи от групите излизат тичат към „тунела* провират се през него и веднага всеки се връща към групата си за да предала щафетата. Обикновено играчите се срещат в тунела, което предизвиква смях, тъй като там често се боричкат, теглят за крака и пр.
Която група свърши първа — печени играта.
Тунела отстои на около 20—30 м. от групите

3. Търкаляне на топка.
На двете групи се предоставят по една футболна или волейболна или медицинска топка. Групите са в тилови успоредни редици, При сигнал първите номера почват да търкалят топките до определен пункт еднакво отдалечен- от двете групи, заобикалят определеното место и се връщат обратно при групите си. Топката се поема от вторите играчи и пр.
Която група свърши, първа — печели играта. На пътя може да има препятствия напр. провиране през обръч и пр.

4. Тунел.
Двете групи стоят в тилови успоредни редица .Всички са с разкрачени крака. Първите играчи на групите са снабдени с по една топка (футболни медицинска или волейболна.)
При даден сигнал първите играчи търкалят топката между краката на групата си, а останалите от групата помагат. Последният я взима тича пред групата и по същия начин я търкаля между краката. Която от групата свърши първа с всички играчи търкалянето — печели играта.
Същата игра може да се играе, като вместо търкаляне между краката, топката се подава от ръце на ръце над главите. Пак последният тича на първо место и подава топката както първият.
Обикновено се играе до три пъти и тогава се разбира коя група е по-силна.

5. Откраднато богатство.
Двете групи са наредени една срещу друга на рестояние 8 метра.
Всеки играч от групата има свой пореден номер.На еднакво растояние от двете групи е поставен колан или шапка.
Ръководителят извиква един от номерата. Играчите от двете групи които носят този номер излизат, и тичат до колана (шапката).
Всеки се старае да вземе колана и го отнесе до своята група, без да бъде докоснат от играча на противната страна. Стори ли това, той печели точка за своята група.
Ако противниковият играч вземе колана но бъде достигнат, тогава точката се печели от групата, чийто играч е успял да хване играча, който е взел колана.Така която група спечели 10 точки печели
играта.

6. Келнерско надбягване.
Играта е също като търкаляне топка. Само че вместо да се търкаля топка, носи се яйце поставено на една чиния.
Играча отива до определеното място заобикаля го и се връща, като предава чинията с яйцето на следващия от своята група.
Групата, която първа свърши играта — печели

7.Американско надбягване.
Двете групи се състоят от равно число двойки. Застанали са в тилови редици успоредно една от друга.За всяка група има куфар, в които са сложели: обувки, пардесю и шапка. Освен това за всяка група има и по един чадър (скъсан,) Двойките представляват кавалер и дама. Дамата стои от ляво на кавалера.При даден сигнал кавалера взима куфара с вещите, чадъра, а дамата се хваща под ръка. Така те бързат до определеното място, което за двете групи е на еднакво разстояние. Там кавалера разтваря куфара и помага на дамата да се облече, обуе и сложи шапката. След това той затваря куфара, разтваря чадъра, дамата го хваща под ръка и се връщат на изходния пункт ‘ .
Там двамата се съблича. Кавалера поставя всичко в първоначалното положение и багажа се предава на втората двойка от същата група.
Втората двойка върши същото както първата.
Така двете групи, състоящи се от по равно число двойки, се състезават коя ще свърши по рано, а с това. ще спечели и играта.
Играта е много смешна, особено ако ръководителят подбере двойки които не си съответствуват.

8 Народна топка.
Играе се на волейболно игрище. Играе се с футболна, волейболна или медицинска топка. Играчите са разделени на две групи и всяка от тях заема своето игрище. По един играч (консул) от всяка група минава зад игрището на противника.
Всяка група с помощта на своя „консул“ чрез подаване и замерване цели да улучи някой противник.Първият от улучените заменя консула.
Която група улучи всички свои противници печели играта.
При всяко повторение на играта игрището се сменя.
Улучените играчи излизат от игрището и отиват зад квадрата на противника и с подаване и замерване участвуват в играта.
Сполучлив е оня удар, които удари играча направо от въздуха а не след като топката е допряла до земята.
При замерване противникът може да улови топката. Тогава топката става негова.
Когато топката излезе вън от игрището тя е на оная група, чийто консул е от същата страна, където топката е излязла.
Оцелените играчи могат да отиват не само зад противника, но да го заобикалят от всички страни на неговото игрище.
Играта се играе до 3 или до 5 пъти.

9. Прескочи
Щафетна игра Първият играч се навежда, втория го прескача и се навежда, третия също прескача и се навежда. Така играта продължава, докато всеки прескочи всички и бъде прескочен от всички. Която група завърши първа печели играта.След като всички прескочат първия играч, той прескача всички и застава прав.Вторият прескача всички останали без първия, защото той го е прескочил по-рано и застава зад него и пр.

10. Подавай бърже.
Двете групи се състоят от по две редици обърнати една срещу друга на разстояние от 5 м.
Числото на играчите в двете групи трябва да е еднакво.
Ако например ( всяка група има по 30 деца, всички деца ще са 60, а в всяка редица по 15.При даден сигнал първият от първата редица
на групата подава топката на първия от втората редица, той на втория от първата редица и пр. . .
Когато топката стигне в последния от втората редица, той изтичва и застава на първо място на втората редица от групата.Тогава той подава на първия от първата редица, той на първия от втората редица и пр Така последният застава заедно с топката на първо място и до като не се изредят всички играчи играта продължава.
Същото нещо става и между играчите на втората група.
За двете групи е необходимо да има по един ръководител да следи да не би децата да хитруват и прескочат за бързина някои от играчите.Която група първа свърши играта — печели.

11. Конецът се свършва.
Конецът е дълъг 4 метра. На края той има възел и е в устата. Другият край е завързан за някое дърво.
Всеки играч има такъв конец. При даден сигнал всеки играч се труди без помощта на ръцете да налапа конеца. Който успее да стори това пръв печели“— играта.

12. Чувалът тича.
За двете групи от щафетата има по един чувал. При даден сигнал първите играчи влизат в чувалите, тичат до определено место, излизат от чувалите, взимат ги и носят на вторите си другари от своите групи. Вторите правят същото.Която група първа завърши — печели играта Както при всички щафети, разстоянието до което ще тичат играчите е равно и за двете групи.

Игрите са писана през 1945 година