Блаженства

„Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.“

Господ Иисус Христос произнася тези слова в хубав слънчев ден на една планина, на която се изкачва заедно с учениците Си и множество народ. Тези Негови наставления ни посочват добродетелите, които трябва да притежава всеки човек, за да придобие блаженство. Нарича ме ги „блаженства“. Под думата „блаженство“ трябва да разбираме духовна радост и вечно щастие в царството на Бога.

Блажени, т. е радостни, ще бъдат бедните по дух човеци. Да бъдем бедни по дух, означава да осъзнаваме греховете си, да знаем, че нямаме нищо свое, а само това, което Бог ни е дал. Затова, непрестанно трябва да молим помощ и милост от Него. Такива са смирените хора. Беден по дух бил митарят, който за разлика от горделивия фарисей викал към Бога: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“. Смирението е голяма добродетел. То предпазва човешкото сърце от гордостта, от която произтича всяко зло. Поради гордост, най-висшият и могъщ ангел се превърнал в страшен демон, наречен Дявол. На бедните по дух човеци, Христос обещава Божието царство.

Блажени ще бъдат и плачещите хора. Защото плачът им е предизвикан от собственото им покаяние за сторените от тях грехове. Такъв, например, е плачът на свети апостол Петър, след като три пъти се отрекъл от Христос. Духовно благотворни са скръбта и сълзите, предизвикани от различни нещастия, от загуба на близки хора. Сам Христос се просълзява при смъртта на Лазар. Но това духовно състояние не бива да преминава в озлобление и безнадеждност. Бог ще утеши плачещите и те ще бъдат вечно щастливи.

Блажени ще бъдат и кротките хора. Кротостта е спокойно, мирно състояние на духа, при което човек не проявява гняв и раздразнение. Кроткият не враждува, търпеливо понася обидите, вредите и бедите, причинявани му от други хора. Той винаги съжалява за жестокосърдечието на ближния, моли се за него и желае неговото изправяне, без да се стреми към отмъщение. Най-висш пример за кротост е Господ Иисус Христос. Когато враговете му Го хулели и Му се подигравали, Той не им отвръщал с обиди, а се молел за тях. Кротките човеци ще получат Божията закрила и ще могат да живеят спокойно и дълго на земята.

И още много говорил Иисус на планината. Хората Го слушали с трепетно вълнение и не пропускали ни една Негова дума. Защото словата Му давали надежда за спасение и обещание за вечна радост, мир и любов в Божието царство.

Подготви: Филка Лефтерова
Източник: Kambankabg.com