Авраамовата жертва – урок на монахиня Валентина

Алпинистът се изкачва на шеметна височина по скалите, след като е осигурен с въже, здраво прикрепено към сигурна опора. Иначе ще загине. Много по-важна е връзката със здрава опора, когато трябва да се опази душата.
Ако детето се отдели от съветите на родителя, бързо ще последва лошия пример, на който лесно се подражава, а душата му ще бъде наранена от греха за цял живот. Най-опасно е обаче скъсването на връзката с Бога. Тогава душата заболява от тежки грехове.

Така станало с потомството на Ной. Почти всички забравили Бога и станали идолопоклонници. Между потомците на Сит имало един праведник. Той се казвал Авраам. От неговия род Бог искал да произведе велик народ, от който ще се роди Спасителят на света. Решил да провери верността му с най-тежкото изпитание.
Авраам имал единствен син Исаак, когото обичал повече от всичко на света. Но Бог поискал да Му го принесе в жертва. Това изглежда много жестоко, но само за тези, в които любовта и верността към Бога са слаби.
Авраам размислил. Знаел, че Бог ненавижда жертвоприношението на хора, което правели идолопоклонниците. Бил уверен, че Той е велик в любовта Си към хората, защото Неговата любов безкрайно превъзхожда дори любовта на бащата към детето…

Но не било лесно. Едно малко колебание би го хвърлило в безнадеждна скръб. Авраам устоял в тежката душевна борба. Като обичал безкрайно Бога и вярвал в Неговата милост, той натоварил на добичето си дърва и потеглил към планината, където трябвало да принесе сина си в жертва. По пътя Исаак го попитал:
– Татко, къде е агнето, което ще принесем в жертва?
– Бог ще предвиди, синко – отговорил с непоколебима вяра баща му.
Авраам вече бил вдигнал нож да го заколи, когато се чул глас от небето:
– Аврааме, не прави нищо лошо на сина си. Разбрах, че вярата ти е непоколебима, щом не пожали единствения си син за Мене.

Авраам отпуснал десница. Като се обърнал, видял един овен, заплетен с рогата си в храстите. Него принесъл в жертва.
По-силна вяра и любов към Бога нямал никой друг.
Не може човек да бъде верен на Бога, ако не е верен на своя ближен. А затова се иска чисто и милостиво сърце, което знае да съчувства и да се пожертва. Бог е Любов и иска да се обичаме и да си помагаме взаимно.
Ако видиш дете, което с прашка убива птиче или бие беззащитно животно, от него не може да се очаква да остане вярно на своя приятел, защото сърцето му е студено и немилостиво.

За да покажеш вярност, трябва да можеш да направиш жертва. Всичко започва от малкото. Например твой съученик те моли да му помогнеш да реши трудна задача. Ти трябва да отложиш играта или приятното занимание. И това е жертва.
А верността към Бога е свързана с много по-голяма отговорност. Тя се проверява всеки ден. Например, когато слушаш лекомислени деца да оскърбяват Бога с поведението си или с шеги, а сърцето ти не страда, ти не си останал верен на Бога.

Ако влезеш в църква и чуеш да се слави Бога с молитвени песни и сърцето ти не трепне от радост, ти не си останал верен на Бога.
Когато посягаш към цигари, алкохол или наркотици, които убиват тялото и душата, които Бог ти е дал, ти пак не си верен на Бога…
Любовта и верността към Бога изискват усилия. Когато се почувстваме слаби, нека имаме примера на Авраамовата жертва.

Въпроси:

Как изпитал Бог верността на Авраам към Него?
Небесният Баща Бог или земният баща обича повече детето си?
Можем ли да останем верни на Бога, когато не сме верни на ближния?
Посочете примери.

Домашно:
Който желае, да опише един пример от своя живот, когато е останал верен на Бога и на своя приятел.

Вярност

Двама добри приятели тръгнали на дълъг път през пустинята. Носели злато и скъпоценности. Жаркото слънце греело толкова силно, че едва се дишало. При това изгубили пътя. С дни се лутали в различни посоки. Изнемогнали от жажда.
– Тука ще умрем – отчаяно казал единият и хвърлил торбата със злато.
– Аз съм по-млад и не губя съвсем надежда, но усещам, че силите ме напускат – отговорил другият и хвърлил своя скъпоценен товар.
Златото не можело да им помогне. Те изгаряли за вода. Нямали вече сили да говорят. Изведнъж първият паднал полужив на пясъка. Другият със сетни сили решил да продължи.
– Ако се спася, няма да те оставя – казал той и започнал да лази, защото не можел да стои прав.
С премрежен поглед изведнъж забелязал да прелита птица. “Може би има в тази посока извор” – помислил той и капка надежда стоплила сърцето му. Променил пътя си и най-после попаднал на оазис, където струял бистър извор. Утолил жаждата си и се съживил. Но как да помогне на приятеля си!
Нямал сили да го пренесе до извора, а и разстоянието не било малко. Тогава събул обувките си, напълнил ги с вода и тръгнал в обратната посока. Вървял бос, стъпвайки като че ли на жар.
Въпреки че водата изтичала, все пак занесъл на приятеля си две-три глътки. Това вляло малко сили в тялото му и той се съживил. Втори и трети път му донесъл и го спасил.
Лежащият без сили пътник в нажежения пясък не губел напълно надежда. Той вярвал, че ако приятелят му оцелее, няма да го остави. Една искрица била тази надежда, но тя го крепяла.
Верността е велика добродетел! Тя е най-скъпоценна, когато е изпитана. Затова мъдрите хора казват: Приятел в нужда се познава!

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *