Притчата за митаря и фарисея – урок на монахиня Валентина

Славеят избира тихи горски кътчета и зазори ли, запява, а песента му е омайващо красива. Пуякът пък види ли хора около себе си, разперва пъстрите си пера и издава звуци, в които няма никаква мелодия. Тези две птици напомнят за два противоположни типа хора. Едните са кротки и смирени, а другите – горди.

Гордостта и смирението се проявяват във всички постъпки, дори и в молитвата. А молитвата е връзка с Бога. Тя извира от душата и трябва да се извършва скромно, тихо и от сърце, без показност. Но не всеки прави така.

За тези две прояви на човека Христос разказал притчата за митаря и фарисея. Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – митар.

Фарисеят заемал важно място в обществото, видимо изпълнявал всички изисквания по закона и се смятал за праведен. А митарят бил грешник като всички митари по онова време, защото те били алчни. Събирали данъци повече от определеното и с право ги смятали за грабители.

Молитвата на двамата била различна. Фарисеят застанал на видно място в храма, за да го види всеки, когато се моли и прави дарение. Вдигнал високомерно глава, за да подчертае, че е праведен, и заговорил високо:

– Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар. Постя два пъти в седмицата, давам десета част от всичко, което печеля…

Това всъщност не било молитва, а самохвалство. И не само това. Фарисеят осъдил всички човеци, а това право принадлежи единствено на Бога. Молитвата му била за грях поради гордостта. Той приличал на пъстрия пуяк.

А грешният митар не смеел да пристъпи в храма. Той застанал накрая до вратата. Като съзнавал греховете си, стеснявал се да вдигне очи нагоре. С наведена глава се биел в гърдите и повтарял:

– Боже, бъди милостив към мене, грешния!

Като привършил притчата, Христос отсъдил, че митарят си отишъл оправдан, а фарисеят – осъден от Бога. Смирението било възнаградено, а горделивото превъзнасяне – унизено.

Тази притча е кратка, но крие много поуки. С нея Спасителят искал да ни поучи, че молитвата на гордия човек не стига до Бога. Гордостта пречи на човека да види собствените си недостатъци. Гордият не познава себе си. Той се рови в недостатъците на другите и ги осъжда, което не е негово право. А смиреният, колкото и грешен да е, щом се разкае искрено и не осъжда ближния си, Бог му прощава.

Въпроси:

Каква била молитвата на фарисея?
Каква била молитвата на митаря?
Кой излязъл от храма оправдан и защо?
Как трябва да се молим?
Като коя птица трябва да пеем на Бога?

Домашно:
Научете наизуст молитвата на митаря: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!” Казвайте си я, когато с нещо съгрешите.

Скромност

Николай и Пламен бяха отлични ученици. Заедно отиваха на училище, дружаха като съседи, но бяха много различни по характер. Това се забелязваше още на пръв поглед.

Николай беше мълчалив, а Пламен много говореше и най-вече за себе си и за своите големи способности. Като получеха отлична бележка, Николай си мълчеше, а Пламен още като се върне от училище, разтваряше бележника, показваше шестицата и дори очакваше да бъде възнаграден с нещо.

Като привърши учебната година, те решиха да поработят, за да помогнат на родителите си. Това беше похвално за двамата. А такава възможност имаше. В съседното село стопанин търсеше работници за бране на ягоди.

Преди да тръгнат, Николай се помоли на своя небесен покровител свети Николай Чудотворец да му помага. Той никога не се беше занимавал със земеделски труд и се страхуваше дали ще може да се справи. За разлика от него Пламен беше смел, въпреки че и той беше градско дете. Разчиташе на способностите си и дори не се сети да се прекръсти, когато тръгнаха на път.

Пристигнаха и се представиха на стопанина. Николай, както винаги си мълчеше, а Пламен каза, че е способен на всичко. Не пропусна да подчертае, че е пълен отличник. Работата не го плашела. Дядо му имал ранчо и той ходел често там. Нарочно употреби испанската дума, вместо малко стопанство, за да изглежда по-важен.

Впечатленията за двамата на стопанина бяха различни. Той се съмняваше дали Николай ще се справи с работата, като го гледаше плах и телесно слабичък. За Пламен беше сигурен, че ще му върши добра работа. “Пламък момче. Оправдава името си” – помисли той и го прие с голяма радост. Имаше нужда точно от такова момче в групата от петнадесет деца, които събра за работа.

Повика го и му възложи отговорна служба. Заплащането ставаше според количеството събрани ягоди. След приключване на работния ден Пламен трябваше да претегли на всеки поотделно събраните ягоди и да ги отчете на стопанина.

Отначало всичко вървеше добре. Но Пламен започна да проявява своя характер. Той се възгордя пред другите деца и започна да се държи господарски с тях. Правеше им постоянно забележки. Някои деца възразяваха. Появиха се разправии, а той ставаше все по-важен. За да ги “сложи на място”, отчиташе по-малко от събраното и това увеличи напрежението.

Всъщност той не си вършеше работата и към тези, които си мълчаха и го търпяха. Небрежно теглеше и записваше приблизително. Умът му се позамъгли от гордост и той не се досещаше, че стопанинът е опитен човек. Събраното през деня се претегляше общо и като се събере отчетеното за всеки поотделно, количеството трябваше да излезе равно. А то не излизаше.

По тази причина и поради оплакванията на децата Пламен беше освободен от тази длъжност. Всички единодушно предложиха Николай. Той се зае безшумно и добросъвестно да върши задължението си. Всички оставаха доволни.

Пламен остана малко засрамен, но не го показа от гордост. Пак продължаваше да бъде разговорлив, дори се шегуваше.

Привърши сезона и децата се прибраха по домовете си. Николай се завърна с много по-голяма печалба от Пламен. Сподели с дядо си всичко, което се беше случило, а дядо му побърза да го посъветва:

– Не се радвай толкова на печалбата, а на доверието, което си спечелил пред стопанина.

– Той ме покани догодина пак да отида – каза Николай.

– Ще отидеш, ако Бог ти даде здраве и сили, но пак трябва скромно и безшумно да се трудиш. Само една самонадеяна постъпка е достатъчна, за да се провалиш.

Случилото се даде повод да побеседват за смирението, най-красивата добродетел, която се изразява в поведението пред хората като скромност. Дядо му знаеше много примери и с тях го съветваше.

– Николай, внимавай! Човек трябва да бъде наблюдателен и да се учи от всичко, което става около него. Погледни една нива, посята с пшеница. Класовете, които са изправени, са празни от зърна, а тези, които са пълни с едри житни зърна, са наведени, защото са натежали от плод.

– Така е и с хората. Често свеждай глава, размисляй и не допускай да изпадаш в глупаво високомерие. Нека хората да те похвалят. Самохвалството е като празния пшеничен клас…

– Дядо, много хора са способни да заблуждават. Те блясват пред другите, като изтъкват способностите си чрез самохвалство.

– Не им завиждай. Те приличат на “скъпоценни камъни”, които нямат никаква стойност, защото са направени от обикновено цветно стъкло. Тях специалистите наричат фалшификат, което значи неистинско, лъжливо. А истинските скъпоценни камъни са много ценни.

– Не се смущавай. Умните хора бързо различават самохвалците от скромните деца.

Скромността е най-хубавото украшение на умното дете!