Христос е изправен на съд – урок на монахиня Валентина с икона за оцветяване

Човешкият съд невинаги е справедлив. Не е добро нещо да се осъди невинен. Все пак, който изтърпи такава неправда, може с това да заплати още тук за някой отдавна сторен, дори забравен грях и за него да не отговаря на Страшния съд. Но да се осъди безгрешният Бог, Който при това слязъл на земята, за да отнеме греховете на човечеството, е велико престъпление. А Господ Иисус Христос бил изправен на съд.

След като Го хванали в Гетсиманската градина, Той бил отведен в дома на първосвещеника Анна. Запитан какво е Неговото учение, Спасителят отговорил:

– Аз открито говорих пред народа. Питай ония, които са Ме слушали.

Един от слугите, за да угоди на господаря си, ударил плесница на Христос. Спасителят кротко казал:

– Ако отговорих зле, докажи това, а ако отговорих добре, защо Ме биеш?

Анна останал посрамен от достойнството на Христос и Го изпратил на съд при първосвещеника Каиафа, който бил негов зет.

Въпреки късния нощен час в дома на Каиафа се събрал целият Синедрион (върховният духовен съвет на евреите). Всички се били уговорили предварително да осъдят Христос на смърт. Това обаче не било лесно, защото не намирали никаква вина в Него. Тогава Каиафа решил да Го обвини в богохулство, като Го запитал:

– Кажи, Ти ли Си Христос, Синът Божий?

До този момент Спасителят мълчал и със смирение понасял несправедливите обвинения, а сега отговорил:

– Аз Съм!

Каиафа раздрал дрехата си, за да покаже лицемерно, че е възмутен от този отговор. И тържествено заявил:

– Той богохулства. Няма нужда повече от свидетелства.

– Заслужава смърт! – закрещели всички.

Предали Го на слугите, които започнали да се подиграват с Него, да Го заплюват и да Му удрят плесници.

През това време апостол Петър, който беше обявил, че е готов да умре за своя Учител, се греел на огъня, накладен в двора на Каиафа и разговарял със слугите. По говора му те познали, че е галилеец и го обвинили, че е бил с Иисус. Той се изплашил и три пъти се отрекъл. Тогава чул да пее петел и се сетил за предсказанието на своя Учител, че преди петел да пропее, той ще се отрече три пъти от Него. Дълбоко разкаян, побягнал и горчиво заплакал.

Евреите били под римско робство и нямали право да издават смъртни присъди. Затова в петък сутринта Христос бил доведен при римския управител Понтий Пилат, който трябвало да потвърди произнесената през нощта присъда.

Враговете на Христос, за да успеят, сега пък започнали да Го обвиняват, че учел народа да не плаща данък на римляните и организирал бунт, като Сам Себе Си наричал Цар. Искали да Го представят като политически престъпник.

Пилат разбрал, че Спасителят е невинен. Разпитал Го и обявил, че не намира вина в Него. Предложил да Го освободи. При евреите имало обичай за празника да се освобождава един затворник.

Тълпата, научена от първосвещениците, закрещяла:

– Разпни Го! Пусни ни Варава! Ако го пуснеш, не си приятел на кесаря.

А Варава бил прочут разбойник и убиец. Но Пилат се уплашил да не го наклеветят пред римския император и да изгуби службата си и осъдил Христос на разпъване на кръст. Преди това измил ръцете си пред народа, за да прикрие гузната си съвест.

След като за подигравка сложили на главата на Христос трънен венец и Го изранили, повели Го към Голгота, за да бъде разпънат.

Въпроси:

Защо евреите довели Христос на съд при Пилат?
Какви опити направил Пилат да Го освободи?
Кой бил Варава?
Как се опитал Пилат да оправдае гузната си съвест?
Как евреите мъчили Христос, преди да Го поведат към Голгота?

Домашно:

Размислете за търпението на Христос, когато го съдили и измъчвали жестоко.

Помислете можете ли да изтърпите например обидна дума или лоша постъпка към вас, без да се разгневите и да отговорите със същото.

Сънят на Пилат

Пилат завърши с отличие римско право. Умът му беше богат на знания, но сърцето му остана грубо и надменно. Той не можеше да търпи благородните хора, затова нямаше приятели. Прие да отиде в далечна Палестина като управител на Иудея. Властта още повече развали характера му.

Единствено се беше привързал към малката си дъщеря Клавдия, нежно русокосо момиченце. При големия палат, който си построи в Иерусалим, за нея имаше красива цветна градина. Там детето прекарваше деня сред пойни птички и нежни цветя.

Един ден Клавдия сложи храна на птичките, поръси трошици на мравките и дълго гледа как те, толкова мънички, носят товар по-голям от себе си. На розовия храст забеляза кацнала пъстра пеперуда. Протегна ръка да я погали, но един трън се заби в нежната ѝ кожа и потече кръв.

Тя заплака и изтича при майка си. Превързаха раничката и пак отиде в градината. Тогава видя нещо жестоко и много се натъжи. От преторията на баща ѝ изкарваха един осъден Човек. На главата Му беше поставен венец от сирийски трън. Твърдите шипове забити в челото Му, го нараняваха. Алени капки кръв се стичаха по лицето Му.

Клавдия заплака с глас. Прибраха я, но тя се разболя от мъка за Човека, толкова жестоко измъчен. Баща ѝ я увери, че венецът е свален и Човекът е пуснат на свобода. Тя пожела да отиде при Него и да погали нараненото Му чело, но не ѝ разрешиха.

Годините се нижеха. Клавдия растеше красива девойка, а баща ѝ управляваше властно. Но всяко зло има край.

Последваха оплаквания против него, които стигнаха до император Тиберий. На десетата година от управлението му беше свален и изпратен на заточение във Франция. Никой нямаше право да го посещава. Самотата го гнетеше. Жестокото му сърце започна за първи път да страда.

Един ден остана задълго в размисъл. Пред мисления му поглед стоеше любимата му дъщеря, която никога вече няма да види. Спомни си детството ѝ, игрите в градината и случая, когато тя горчиво плака за Увенчания с трънен венец. Вечерта заспа късно и сънува страшен сън.

Клавдия стоеше пред него. Топлият ѝ поглед го пронизваше. На русите ѝ къдрици имаше трънен венец, забил шиповете си в бялото ѝ чело. Капки кръв се стичаха по красивото ѝ лице. Събуди се и изпадна в ужас.

Сърцето му биеше до премаляване. Стана, запали свещ и остана до сутринта в страшни терзания за сторения грях. Даде си сметка, че е осъдил на смърт невинен Човек.

Грешката беше непоправима. Спомни си съдебния процес. Тогава беше напълно убеден, че Христос няма никаква вина, а евреите от завист и злоба искаха да Го премахнат. Спомни си как изми ръцете си пред народа, а после със същите ръце подписа смъртната Му присъда. Спомни си и как написа на табелката вината Му: Иисус Назорей Цар Иудейски…

Чувстваше, че няма по-нещастен човек от него в целия свят…