Врага си превърнал в приятел

Индийски търговец, християнин, чрез дългогодишна честна търговия, спечелил грамадно богатство. Но предимно неговото съкровище бил един особен златен пръстен с чуден и рядък по блясък елмаз.

Когато търговецът остарял, повикал четиримата си синове и им казал:

– Деца мои, Бог благослови моите трудове с обилни плодове, ала истинското ми богатство – това сте вие. Желая вие да обогатите душите си чрез обогатяване с добро живота на хората. Затова идете, кой където иска. Вижте как живеят хората, какви скърби и нужди имат и се старайте с каквото можете да облекчавате тяхната съдба. След една година върнете се и ще ми разкажете какво добро през нея сте извършили на хората. За най-добрата постъпка аз ще дам за награда този пръстен. Останалото богатство вие, след смъртта ми, ще си го разделите по равно.

Изтекла годината. Върнали се синовете. И се явили при баща си.

Първият рекъл:

– Търгувах с един богат търговец. Той ми даде голяма сума и наскоро почина. Никой не знаеше за моя дълг. Но аз намерих вдовицата и й върнах всичко до стотинка.

Вторият казал:

– Вървях покрай брега на една река. Видях, че падна във водовъртежа дете и започна да се дави. Аз се хвърлих, тъй както бях облечен, и спасих детето.

Третият разказал:

– Случи ме се в пустинята да объркам пътя. Запасът от вода беше вече към своя край. Не знаех скоро ли ще намеря верния път. Скитайки се насам-натам, натъкнах се на човек, изпаднал в несвяст. Той премираше от жажда. Аз му дадох остатъка от водата. Той дойде на себе си и заедно тръгнахме нататък. За щастие ние скоро намерихме правия път!

Най-накрая четвъртият разправил:

– Придобих приятел, ала се оказа лош човек: завидя ми на успеха в работата и на доброто отношение на хората към мене и смъртно ме намрази. Стана ми заклет враг… Веднъж се разхождах из гората. Гледам: край една пропаст спи моят неприятел, а към него дебнешком се приближава из гъсталака хищен тигър. Аз, по-бързо от мълния, се хвърлих към спящия: с едната си ръка го дръпнах и отдалечих от пропастта, а с другата измъкнах от зад пояса си камата и ударих хищника в гърдите. Ударът беше поразително сполучлив, иначе нямаше да се отърва. Моят враг се хвърли на шията ми и със сълзи ми благодари, и сърдечно ме моли да забравя враждата. Разделихме се с него, като най-близки обичащи се приятели.

Бащата го прегърнал, целунал и рекъл:

– Пръстенът е твой! – Първият ти брат, като е върнал на вдовицата дълга си, извършил е туй, което е бил длъжен да изпълни: щом си взел, трябва и да върнеш, независимо от това, знае ли някой или не знае за твоя дълг! Той е постъпил като честен човек… Вторият и третият брат са спасили живота на ближния, жертвайки себе си. Прекрасна, благородна постъпка! И аз се гордея с тях… Но ти си сторил нещо по-велико от всичките ти братя: ти си спасил живота на твоя враг, ти си победил в него злото срещу тебе, ти със своята любов си извършил чудо: врага си превърнал в приятел!

Така ти си се проявил като добър син на Небесния Отец, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни”(Мат.5:45). Постъпвайте – ти и твоите братя – винаги така в живота си и вие ще бъдете най-ценното мое богатство, най-доброто наследство, което ще оставя след себе си на Земята!…

Доростолски и Червенски митрополит Софроний,

от сборник „Христоматия по Религия-Православие за учителя в детските градини”, ставр.ик. Захари Дечев, Изд. Диамант, Бургас, 2011г.

Да обичаш някой близък, роднина, приятел е лесно. Но колко голяма е любовта на онзи, който жертва себе си, за да спаси своя враг! С нея четвъртият брат спасил своя неприятел от двойна смърт: един път от ноктите на хищника и втори път от душевното страдание на злобата, която го мъчила в живота му, щяла да го мъчи и след смъртта му.